Когато те залива хорска злоба
Когато те залива хорска злоба, когато те винят, дори без грях, доплувай до брега и подминавай нападките убийствени без страх.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
За добротата
Боли да те нападнат в гръб, да бъдеш жертва без вина... Преглъщаш ярост или скръб и се отдръпваш настрана.
Апатия
Вселената е сива и студена. И празна. Без планети и звезди. От своята безкрайност уморена в съзнанието ми се загнезди.
Съзнание
Трептя на място. Времето пулсира във всяка моя клетка, но статично, не прави ход напред, но и не спира, сякаш съм в сфера... Аз съм, но различна.
Душата ми се свлича
За кой ли път душата ми се свлича в краката ти – покорна, уморена, отхвърлена от теб и унизена, тя на нещастна скитница прилича...
От миналото заличена
От миналото заличена, от реалността – сломена, коя съм аз понякога забравям.
Изчезна като приказно видение
Изчезна като приказно видение, гласът ти се изгуби в тишина и споменът – крилато вдъхновение, обгърна ме в горчива светлина.
Изящна статуетка на жена
Изящна статуетка на жена, самотна стая, скръб в стените вплита и в две студени стъклени очи изгарящи въпросите отлитат.
Ενασ Θεοσ
Ξημερώνει και στη σκέψη μου είσαι πάλι Όταν θυμηθώ το χθες μου φέρνει ζάλη Η ζωή μου ήταν μονάχα ένα καρναβάλι Που απετούσε να τραβήξω τη σκανδάλη
Αξίεσ
Αν κάτι θα μπορούσα στον κόσμο να καταφέρω Ειρήνη και φροντίδα για παιδιά και ζώα να προσφέρω Τη θλίψη και οργή μου για τη βία θέλω να προφέρω Ίσως να ξυπνήσει σε κάποιον το αίσθημα αν είναι μοιραίο...
За летописната книга на Божанка Николова “Тракия – легенда. Поглед назад във времето”
От Димо Карабелов, член на Върховния комитет на Съюза на тракийските дружества в България и на Регионалния съвет на тракийските дружества в Бургаска област.
Злодеят в огледалото
Представих си една картина незабравка. Огледало отрупано с червени, бели и черни рози. В отражението му се криеше тайнственият силует.