Е-списание

Мъжки копнеж

преди 3 години 3 седмици

Тъй крехка, нежна... обич носиш,
но търсиш други светове,
където влюбена безмерно
да даряваш свидни часове...

Любовта ни наказа

преди 3 години 3 седмици

Ще се срещнем
незнайно колко пъти още.
Ще се погледнем,
макар ограбени от Бъдеще.

Миг и вечност

преди 3 години 3 седмици

Когато се изгубя в теб...
Там е моят път напред...
Недоразгадан като море в безкрая...
Но и силен! Потапям се... И съм в Рая!

Наше

преди 3 години 3 седмици

И какво, че те няма сега –
аз знам, че ти не си минало.
Обеща с питащ поглед “кога” –
ще имаме бъдеще литнало...

Влюбване

преди 3 години 3 седмици

Не синьото на твоите очи,
а начина, по който гледаш ти
пред мен простира синева,
в която виждам свобода.

Димитър Бояджиев – “Роб съм на неволи черни”

преди 3 години 3 седмици

Димитър Бояджиев е име на поет, почти непознат в съвременното българско културно пространство, въпреки философско-психологическата проблематика на неговата лирика, която оказва влияние върху Яворов и неговите поеми „Нощ“ и „Песен на песента ми“. През 1901 г. в кн. 9 на сп. „Общо дело“ Димитър Бояджиев дебютира с четири стихотворения...

И ако Светлината в чашата е Тъмнина... и още за житейската реалност в романа на Георги Йочев

преди 3 години 4 седмици

След книгите “Като куче пред хоро”, “Смъртен скок и танго”, “Отвъд хоризонта”, “Намръщени веселяци”, “Човек до теб” и “Живот без маска”, пред нас е романът на Георги Йочев “Светлина в чашата”. Една трогателна човешка драма, поразяваща с безмилостната си истинност, в която житейската реалност – такава, каквато е – се стоварва и неумолимо прониква дълбоко в съзнанието на читателя.

Мъртва ли е “Мъртвата царкиня” (“Regina mortua”) на Теодор Траянов

преди 3 години 4 седмици

Всички литературни критици определят Теодор Траянов като най-последователния български символист, може би защото от първата (“Regina mortua”) до последната си издадена книга (“Пантеон”), той се стреми да се освободи от буквалното съдържание на словото, да вложи максимална полифонична семантика в думата...

Несбъднат зов

преди 3 години 1 month

Достатъчна е само една моя мисъл
за нещо свързано със твоя лик –
усещам сякаш, че писмо си ми написал,
а до мен не стига неговия плик.

Непреодолими различия

преди 3 години 1 month

В очите ти спеше Луната,
а в моите светеше Слънце.
Заслепявах те аз – свободата,
ти искаше съня да се сбъдне.

Страници