През последните дни си мисля за грешките, за любовта, за нас самите. Колко много се боим да дадем сърцето си отново на някого след като десетки пъти някой преди това го е изпускал. Страхът в очите, едва доловимото трепкане във вените, което прераства в ураган за броени моменти само при лика на новата любов...
Ако след дълъг път платното е прогнило
и хищна буря засмуква мощно такелажа,
ще търся Сириус дори в бездънни нощи
и като Феб в изгряващ лъч ще се разкажа.
