Есен
Аз съм тленна, тленна, тленна, остарявам аз – кичурче къпина есенна, клюмнала в дъжда.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Аз съм тленна, тленна, тленна, остарявам аз – кичурче къпина есенна, клюмнала в дъжда.
Звъняха чаши, гръмка реч над масата благоуханна. А плахо още, отдалеч, прииждаше позната тайна...
Царят заспива на приказката в средата. Натежава главата му върху гръдта ми, сякаш е от сребро и злато лята. Но аз не смея да се помръдна.
Бащата се заканвал да отреже парите на синовете си, а Мина наричал “вятърничава и твърдоглава”
За първи и последен път Екзарх Антим І ръкополага за владика вдовец
По небето веднъж се появи облаче, ама толкова малко, че приличаше на кълбо дим. Никой не го поглеждаше, никой не се плашеше от него. Големите облаци се събираха по двама, по трима и свойски си разговаряха за своите…
Имаше едно време една самотна дама, която си имаше за компания вкъщи едно прасенце. То се наричаше госпожица Чисти копитца, защото наистина беше винаги чисто и облечено с вкус. Може да се каже, че прасенцето също беше…
Безпричинна радост. Бистрее Светлината. Топла всеотдайност лъчезарно струи...
Благостно и в тишина приижда съвършена белота... Девичият екстаз облажава Притвора...
Носители сме на Това, което носи нас самите. Оживява в нас, когато до вакуум разширим се.
Свещена утроба си ти, оплождана от вятър, слънце и дъжд... Смарагдова броеница от езера, потоци, реки...
Едно интервю на Лияна Фероли с Ваклуш Толев.