Икар

Икар

Пространството между световете представлява едно чудовищно предизвикателство. Откажем ли обаче да го приемем, тогава историята на нашата човешка раса ще се наклони към своя край.
Артър Кларк

Уморих се от дълги заглавия:
„Човекът е цар на вселената!”
„Космосът е покорен!”

Ний само открехнахме малко вратата.
Ний само се учим да ходим
по небесните пътища,
ний само...
... И виждам,
като в мистично прозрение,
безкрайното Нищо –
с мразовитото скърцане на тишината,
с виелиците на радиацията,
с въртопите на мъглявините,
с абсолютната Самота...
И виждам още –
безкрайно мънички,
загубени като деца,
човеците лазят в небесната пустош –
блеснат, угаснат,
угаснат и блеснат
като живи искри....

О, дързост велика на капката,
на спората,
на прашинката!
О, храброст и сила на този,
който не е господар!
Който хляба целува –
но само със хляб не живее;
който земята прегръща –
но очите му гледат небето.
Кой е той?
Плът или мисъл?
Победител
или победен?

... Движат се галактики величаво,
движи се, звънка, кръвта в тялото,
движат се земята и атомът,
охлювът и времето.
Какво е човекът ли?
Навярно –
движение.