Миг и вечност

Миг и вечност

Когато се изгубя в теб...
Там е моят път напред...
Недоразгадан като море в безкрая...
Но и силен! Потапям се... И съм в Рая!

Целувките са нежни и докосват,
тъй както вятъра вълните.
Настигат се, надбягват и се сливат –
мигът е вечност... там... в очите.

А след това се раждат като нови –
по-силни, по-дълбоки, по-ритмични.
Страстта изгаря всичките неволи.
Горим във срещите си..наши, лични.

Сами сред нищото. Заникъде,но тръгнали...
Един със друг се имаме съдбовно.
В плен на миговете сме се свързали.
И наше е безсмъртието любовно.