Поетични миниатюри
Слънце! На теб не казвам: Добро утро, добър ден, добра вечер. Ти си слънцето в мислите ми, което не залязва.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Поредният кораб
Ако можеха тези вълни да измият тъгата... По вода, ако можех да ходя, веднага бих тръгнала... Ето, скри се поредният кораб, покри го водата... Зад гърба ми се моли жена “Само Бог да го върне...”
Солено
Татко си отиде със лалетата. Неговите. Кървавочервени. Аз се давя и осъмвам в пепел. Мъртво е и живото във мене.
Парчета
Усещам още рано сутринта, че някак пагубно денят започва. Часовникът е със една стрелка. Часът е страшен – три шестици точно.
Пожари
Вагонът гори като ад. Гори автобусът на Струма. Сълзи от очите на Господ валят. Мълча със последната дума.
Лошо настроение
Живота ще го оцениш, когато любимият остане под отломките. А този юни няма да е лято, напук и на вселенските закони.
Вяра
Ще оставя в ръката на просяка до стотинка каквото изкарах. Ще убия душата износена и ще тръгна безцелно нанякъде.
На ръба
Построихме си къща на ръба на морето, обзаведохме всичко в барок. Аз ударих в душата, ти удари в сърцето и домът ни се срина жестоко.
Двеста пъти
Ще дойда тази вечер пред дома ти, пред тежката врата ще коленича. На Бог ще се помоля двеста пъти, но няма да те пусна безразличен.
Гето/барок
Все по-рядко се сещам за Бог. Все по-близо усеща се пъкълът. Аз съм гето, а ти си барок – като цяло, история скъпа.
Стихове от въртопа на живота
Георги Майоров за поетичната книга на София Милева “Грехопадение”.
Сърцееда поезия
Георги Майоров за поетичната книга на София Милева “102 минути”.