Планети

Планети

Един до друг лежат –
от сътворението на света навярно –
жената и мъжът.
Той спи, ръце разперил –
тежък, грапав ствол,
с топора на съня посечен.
Минават през лицето му
ту бяс, ту тържество –
той спи, със ризница облечен
като войник,
и още боят е в кръвта му,
в юмруците,
във дрезгавия вик...
Извира в тъмното
седефена, неясна светлина:
от приливи и отливи заоблена,
с присвити топли колена
жената спи.
Върху ливада.
Върху облак.
Върху ръка на мъж.
Сънят
във тялото притихнало попива
като дъжд.
Жената спи –
отдадено и доверчиво.

... В космическия мрак кръжат,
самотни и далечни, две планети.
Сатурновият пръстен меко свети
върху ръцете
на жената и мъжът.