Рисувам
Запалих червената светлина и започнах да рисувам. Искам образът му сам да се появи пред мен. Кой си ти, страннико?
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Остани!
В далечината виждах силуета странен. Мъж. Висок и страшен. Държащ букет черни рози.
Изборът
Изборът на сърцето. А ние си мислим, че сами си избираме съдбата.
Нежна изящност
Колко красиви са голите клони – нежна изящност, пробила мъгла! Точно сред тях пак лъчите се гонят, пръскайки вредом букет светлина.
Кажи ми
След думите надеждата остава – черупка с перла... или може би?! След тръгване животът продължава, редува трепетите. Отпреди...
Открих
Не ми е нужно нищо, нищо друго, освен да имам музика и стих. Не се надявам и не търся чудо, в поезията красота открих!
Преструвай се
Очите си широко да затвориш, картини знам, че ще рисувам аз. Преструвай се, дори да ми говориш, над моята душа, че имаш власт!
Хлебец и лук
Прие ли го вече? Какво ти остана? На масата сложил си хлебец и лук... Поредната истина вече е драма, за тебе е болка, а радост за друг?
Гласът ти ме целува
Разказваш ми... а всъщност, не те чувам! Рисувам в мислите си небеса. Безкрайна шир...
Нощен бряг
Тръгвам нанякъде. Дишам, не бързам, крачките бавно, наум си броя. Тук, със морето, душата си свързвам, с морската пяна как ризи кроя!
Енергия
С навиците, с приглушена сила, с енергия, препуснала от стръмното, поглеждам към света и съм решила, да диря брод.
И думите ми онемяха
След грохота настана тишината – огромна, тежка и оловносива. Страхът се спря, ей там, в далечината, а бурята със ярост се разлива!