И думите ми онемяха

И думите ми онемяха

След грохота настана тишината –
огромна,
тежка
и оловносива.
Страхът се спря, ей там, в далечината,
а бурята
със ярост
се разлива!
И капки като топче от сметало
заудряха
первази
и дървета,
дъждът е като тъмно наметало
и клоните
приличат
на въжета!
Светкавица раздра небето сиво
за миг гнездата
просто
оглушаха!
Ужасно време, бурно, даже диво!
И думите ми
някак...
онемяха!