Остани!
Остани!
Пиех билков чай в градината на рая.
Снимка овехтяла, стара
изпращаше писмо от рая.
В далечината виждах силуета странен.
Мъж.
Висок и страшен.
Държащ букет черни рози.
Изстинах.
Това е той.
Моята картина.
Шедьовърът неземен.
Ухаеше на мускус и канела.
„Здравей“ – прошепна той.
А аз отвърнах: „Остани!“.
Виктория Джеймс дьо Солей
Душата е най-голямата човешка сила. Може да променя. Да дава и приема. Придобива различни форми. Но само в една ще намериш себе си. Аз намерих своята в творчеството. Дълги години вървях по други криволичещи и неотъпкани пътеки. Докато не си дадох свободата да…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Къща от обич
Това, за което говориш, прилича на стара къща, пуснала корени в низината. Опитваш се да я отместиш горе на билото с помощта на вятъра и своите здрави ръце.
Картина в пет действия
Защо да чета поетите, когато ти си в снежинките на януари, в кристала на ледените висулки от стряхата, които звънят при докосване, в трептящата топлина зад прозорчето...
Когато – тогава...
Когато в мен... Любовта заживява... Когато сърцето в гърдите тупти... Тогава от мене... Душата изгрява... С Надежда и нови мечти..!