Господине Балкански! Шапка ти свалям за всички твои гяволъци и за майсторлъка ти от всяко нещо келепир да измъкнеш, ала за някои неща ще трябва и ти “метан” да направиш...
Какво да ти кажа, мило братче, тишината и безлюдната улица, на която е бащината ни къща, направо ме смазват, ей затова пак сядам да ти пратя едно писъмце по електронната поща. Днес реших да се поразходя из селото с надежда да срещна някого, да усетя, че има живот и тука...
В ранните и в късните поетически произведения на Пейо Яворов, в началната и във финалните творби на “Подир сенките на облаците”, жената присъства с име, назована и идентифицирана е чрез името. Какво е обаче специфичното, характерното, симптоматичното, което стои зад това именуване?
