Навярно сте гледали по телевизията как репортер спира случайни граждани и им задава някакъв въпрос. Представете си, че въпросът е: “Какво означава за Вас думата БИБЛИОТЕКАР?” На мнозина въпросът ще се стори дотолкова банален, че не си заслужава да му се отговори...
Искърът! Извирайки от белоснежната гръд на величествената Рила, като вълшебно чудо пълзи и лъкатуши из планинските усои на Стара планина. По своя път, извивайки се, той твори великолепна художествена поема от дивни пейзажи, неповторими по своята красота тайнствени долини, скалисти и въртеломни стени. Искърското дефиле е един кът от скъпата ни родина, приютен в обятията на грандиозния Балкан, древния Хемус...
Цвета, дъщерята на баба Злата, беше най-личната мома. С черните си очи и веселия си нрав, беше подлудила момците, ревнуваха се за нея, но и тя беше хитра – не откриваше никому сърцето си. Ала откак ходи на сбора в Искрово, тя се промени – очите й угаснаха и хлътнаха, бузите й побледняха, снагата й изтъня, стана затворена, мълчалива и скръбна.
Обичам зимата – суровата, здравата и снежната зима. Каква неизразима прелест е, когато безшумно леки и бели пеперуди замрежат простора, танцуват, сипят се, затрупват пътища и къщи, поля и хълмове! Как сладко се мечтае край огнището, когато вън вятърът скимти, тананика, свири, върти се и сее снежен прах.
Морето ражда в творческите дарования разни асоциации: за бунт и хармония, интимна съпричастност, философски търсения, словесни пейзажи, трудова битност и какво ли още не. И, както неведнъж сме отбелязвали, почти няма български автор, който при среща със синия феномен да не остави римуван спомен, пътни наброски, импресия, или разказ.
