Феникс: 1. Метаморфозата
Било едно прекрасно утро, когато те се появили на бял свят – една пеперуда и едно водно конче, които щели да имат твърде странна съдба. Една река ги деляла. Те били родени на нейните два бряга. И двете насекоми не били…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Феникс: 2. Възкръсването от пепелта
Минали бяха може би дни оттогава. Била изтекла много вода... В една река... Все надолу и напред. Никой не знае колко вода бе изтекла оттогава до момента, за който ще ви разкажа сега. Това се случи надолу по реката…
Феникс: 3. Последният залез
В един момент птицата усети, че вече е натрупала достатъчно тъга и мъдрост. Бе раздала достатъчно любов и нежност, а и по-добро настроение, на хората. Беше научила най-важните уроци на света. Най-важните правила. Бе…
Сътворение
Слънцето и трите луни на тази далечна планета, наричана най-често Планетата на сътворениет, а също и Алфа, отново се бяха подредили по дългоочаквания от всички в галактиката начин. Този, който позволяваше истинско…
Литературна премиера: Галина Костова представи сборника разкази “От обич”
На 10 октомври 2016 г. от 18 ч. в залата на Регионална библиотека “Захарий Княжески” в Стара Загора младата старозагорска авторка Галина Костова представи своята нова книга – сборника с разкази, озаглавен “От обич”.
Аз вярвам в теб
Аз вярвам в теб и в твоята звезда и знам, че пак ще дойдеш – дали с талазите на вятъра, дали със кадифената магия на залеза, или с лъчите на изгряващото слънце...
Пътеки
По лунни пътеки вървя. По лицето ми бисери-капки солени се стичат, а край мене непреминала мъка повява.
Оставих лодката на пясъка
Оставих лодката на пясъка и мрежите край нея – разпокъсани, солени, още неизсъхнали от мъжките сълзи, които по лицето ми се стичаха.
По пътя си предначертан вървя
По пътя си предначертан вървя със взор към звездния екран. Потъвам в лунната мъгла и влизам в орбита на екзотеричните планети.
Тези очи
Тези очи, тези верни приятели щедри как красиви са днес, тези спътници нежни.
Божественост
Аз никога не ще забравя очите ти, Никога! И никога не ще забравя косите ти, Никога! Дълбокия ти поглед вечно ще пазя , Винаги!
Мечта
Мечтая да съм перлено момиче, докосващо с нозете си пръстта с нежност като цвят кокичен да нося вест от пролетта.