“Остави големите приказки за устойчивостта и пестеливостта на българина” – каза ми веднъж с въздишка един мой приятел – икономист, с когото разговаряхме за ниските доходи и за постоянните инфлационни процеси. – “За да можем все някак да оцеляваме в нашата страна, дължим го само на слугините. Можем да наречем слугинска и цялата си икономика” – засмя се накрая той.
Има една тъмна, непозната страна. Нейните жители са винаги млади, защото не остаряват за да навършат тридесет години. Над тях като мрачна сянка витае смъртта. Те си мислят, че земята им е изтъкана от блаженство, от паяжина на нежни фантазии, от лунни лъчи, мистерии и сънища...
Романът на Пламен Колев “Едночленното жури 3” или “Завръщането на Мария-Антоанета” е своеобразно продължение на трилогията, включваща излезлите по-рано повести “Едночленното жури” и “Едночленното жури 2”. И трите повести са свързани с темата най-общо за отмъщението или ако сме по-прецизни с истории за възмездието...
На официална церемония, организирана от община Царево, която се проведе на 02 юли 2016 г. в Лятното кино на града, бяха отличени финалистите във второто издание на конкурса “С море в сърцето”.
Тежката корабна верига се източи като змия от клюзовете. Танкерът потрепери и се отпусна върху вълните. Край. След пет мъчителни денонощия – край! Двадесет и осем чифта очи погълнаха жадно обвития в мъгла и изпарения варненски бряг...
В тъмното машините върху претрупаната му палуба приличат на трупове от праисторически чудовища, обгърнати от някаква подозрителна тайнственост. Утре те няма да бъдат такива страшни. А хората на брега, които бързат да отидат на работа, ще прочетат може би пътьом едно с още неизсъхнало мастило съобщение в някой ъгъл на вестника...
