Е-списание

Планетата Земя е поделена между много народи, култури, етноси. Всеки народ си има своята психология, своите благородни и отрицателни черти, своите мигове на величие и падение. Смешно, абсурдно и недостойно е да храним ненавист към която и да било нация, към каквато и да е културна, религиозна и етническа група...

От дете имам страх от височини. Когато като хлапе трябваше да преминавам по греда по физическо възпитание, за да не се изложа пред съучениците си, постъпвах така. Затварях очи и си представях, че гредата е широка алея, че отдолу не са твърдите дъски на пода на спортния салон, а памук, матрак или меко сено...

Както всеки човек има своето съзнание и психика, своите надежди и страхове, така е и с един народ. Съществува явление, което зовем национално съзнание и национална душа. Защото група хора, обитаващи една земя, носещи гените на деди, живели и умирали върху същата частица от планетата от векове, получават един общ отпечатък. Един белег, който ги свързва, тласка ги към една обща съдба...

Нека си представим бездуховната, тъжна и грозна пустиня на националния ни живот. Пясъците й отдавна са погълнали мечтата за достойна, почтена и истинска законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Там тъжно се олюлява един конник. Това, приятели, е Дон Кихот – самотният и забравен рицар на свободното слово...