Само поезия
Закачливото високоумие
е като изглупяване при мен,
а несериозността в старание
изисква да не ми се и обръща никакво внимание.
Не котирам го и аз
това мити поведение на запълнен лист “от раз”.
Ще се извиня,
ако глупостта ми някого шокира,
но поне ще си е глупост само на хартия –
аз съм авторът и отричам се от нея.
А самата хартия,
с глупостта на нея,
ще я изгоря да се стопля –
искам да остане само поезия.
Вера Миланова
Вера Миланова е родена през 1985 г. Завършила е “Маркетинг” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас. Работила е в Агенцията по заетостта. Обича пианото, музиката, йогата и писането. Самия интерес към лириката и нейната експресивност тя нарича “Логика…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар