Равносметка
Ах, знам, не ни очаква нищо хубаво! На другия завой е старостта... Все повече тежи едното блюдо, наведено надолу, към пръстта.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Ах, знам, не ни очаква нищо хубаво! На другия завой е старостта... Все повече тежи едното блюдо, наведено надолу, към пръстта.
Не те осъждам, дори, че бях виновна аз, не те осъждам, аз винаги ще си спомням тебе. Не те осъждам, ти в моите очи все нагоре си, не те осъждам, аз отдалече радвам се за тебе...
Минават месеци, минават дни, а нашата история вечно ще тежи. Ти надеждата запали в мен, че заедно ще бъдем някой ден.
Без тебе или със тебе пътят хълмист ще бъде. Аз зная постижения големи – от смели мечти се правят.
– И коя е тази история, която не съм чувал отново? – Тя е много стара история. Говори за вярващите по пътя на морето. Те всички бяха младежи и търсеха пътя към щастието, в което вярваха. – Кои бяха те? – Маргарет…
Кошмар или просветление? Апокалипсис или доста закъсняло възмездие? Унищожение или своеобразно възраждане? Или просто трябва да го наречем възнаграждение за греха? ...
Културните салони в историята са едно от най-интересните и артистични явления, отразяващи духа на своето време. Те са и места на политическото говорене, пряко обвързани с актуалната действителност. Такова перформативно…
Обичаш ли да слизаш в небесата от гордия си, вечен земен трон, обичаш ли да лягаш сред тревата и да се рееш в чуден небосклон.
Откъснах още една леха от градината наша, засята с надежди, но потъна дълбоко и тази мечта за по-добри дни и за повече нежност.
Студ, студ, страхотен студ просто не можеш да се надяваш да спре фъртуната на този луд старец с огромна ледена брадва.
Не ме търси в стиховете мои, бели, знай те са писани в безвремие. Не ме търси в моите романи защото те са мястото без граници.
Липите стари мамят ме с цвят от шарки, светлосенки пълен и богат, а клоните им жълто зеленеят между листа и цветовете сякаш пеят.