Електронно списание за литература

Меридиан 27

Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.

Поезия

Равносметка

Ах, знам, не ни очаква нищо хубаво! На другия завой е старостта... Все повече тежи едното блюдо, наведено надолу, към пръстта.

Поезия

Не те осъждам

Не те осъждам, дори, че бях виновна аз, не те осъждам, аз винаги ще си спомням тебе. Не те осъждам, ти в моите очи все нагоре си, не те осъждам, аз отдалече радвам се за тебе...

Поезия

На теб

Минават месеци, минават дни, а нашата история вечно ще тежи. Ти надеждата запали в мен, че заедно ще бъдем някой ден.

Поезия

Хълмиста игра

Без тебе или със тебе пътят хълмист ще бъде. Аз зная постижения големи – от смели мечти се правят.

Разкази

По пътя на морето

– И коя е тази история, която не съм чувал отново? – Тя е много стара история. Говори за вярващите по пътя на морето. Те всички бяха младежи и търсеха пътя към щастието, в което вярваха. – Кои бяха те? – Маргарет…

Разкази

Нещо в мъглата

Кошмар или просветление? Апокалипсис или доста закъсняло възмездие? Унищожение или своеобразно възраждане? Или просто трябва да го наречем възнаграждение за греха? ...

Анализи

“Патетичният салон” (За една хомология между два културни салона)

Културните салони в историята са едно от най-интересните и артистични явления, отразяващи духа на своето време. Те са и места на политическото говорене, пряко обвързани с актуалната действителност. Такова перформативно…

Поезия

Обичаш ли...

Обичаш ли да слизаш в небесата от гордия си, вечен земен трон, обичаш ли да лягаш сред тревата и да се рееш в чуден небосклон.

Поезия

Срам

Откъснах още една леха от градината наша, засята с надежди, но потъна дълбоко и тази мечта за по-добри дни и за повече нежност.

Поезия

Студ

Студ, студ, страхотен студ просто не можеш да се надяваш да спре фъртуната на този луд старец с огромна ледена брадва.

Поезия

Не ме търси

Не ме търси в стиховете мои, бели, знай те са писани в безвремие. Не ме търси в моите романи защото те са мястото без граници.

Поезия

Липите стари

Липите стари мамят ме с цвят от шарки, светлосенки пълен и богат, а клоните им жълто зеленеят между листа и цветовете сякаш пеят.