Обичаш ли...

Обичаш ли...

Обичаш ли да слизаш в небесата
от гордия си, вечен земен трон,
обичаш ли да лягаш сред тревата
и да се рееш в чуден небосклон.

Обичаш ли да срещаш всеки някой
на портата си, да го каниш пръв
или обичаш тихо да поплачеш
да станеш рано, да поставиш стръв.

След риболова да потънеш бързо
в бездънната душевна пустота,
като пъстърва хваната да скачаш
в мрежата, сред странна сухота.

Обичаш ли да бродиш след лъжата
и да се правиш на недоразбрал,
кога с глава напред, кога с рогата
да си пробиваш път в свят изгорял.

Или обичаш да решиш внезапно
да станеш друг, веднъж прозрял
суетността на битката коварна
и блясъка измамен на властта изтлял.

Ти можеш да обикнеш и конете,
пчелите земни, росната трева
и бързо да загърбиш домовете
с абсурдния им стил и красота.

На нивите безкрая да обикнеш
на калдарините унесени гласа
и да стоиш до края, пък да литнеш
към някаква честита свобода.