Срам

Срам

Откъснах още една леха
от градината наша, засята с надежди,
но потъна дълбоко и тази мечта
за по-добри дни и за повече нежност.

Много време изтече, четвърт век почти
имах сили да чакам и да се надявам,
новините попивах всяка вечер – уви
няма нация вече и няма държава.

Сезон след сезон се изпират пари,
съвести мръсни, нечисти ризи,
спря да пари и спря да гори,
в сърцата ни лед и с ботуши газят.

Българийо, мила, ставаш ми чужда,
започвам да мразя твоя нов лик,
страна уж наша, а страна без нужда,
сводница родна, с чуждестранен език.

Навярно страдам, защото съм беден,
глупав, непазарен и мързелив дори,
това признавам, както и зная,
че не опитах да правя много пари.