Покана
Искаш ли да дойдеш под асмата да поседнем морни, да налеем чаши, да похапнем шопска, да наквасиме гърлата, да си кажем, братко, за бедите наши.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Искаш ли да дойдеш под асмата да поседнем морни, да налеем чаши, да похапнем шопска, да наквасиме гърлата, да си кажем, братко, за бедите наши.
Този ден Жената от следобедната стая не се появи. Къщата беше разположена така, че сутрин слънцето огряваше спалнята на втория етаж и широкия хол под нея, а след обяд – кухнята и трапезария, чиито прозорци гледаха към…
Мира изпрати приятелката си Ралица до автогарата, изчака я да се качи на автобуса и, след като той замина, седна в кафенето срещу спирката. Не й се прибираше още вкъщи, защото знаеше какво ще завари – вечно пияния си…
Преди да си отидеш – остани! Не питай колко дълго те изпращам – да те живея в неродените мечти и да умирам ден след ден по малко!
Под скъсаните вени на Лозницата с гроздове взривени до Безплодие, в огнището на каменни зеници завръщам се и търся Родословие.
Довиждане, до другия живот, до онзи бряг при вдишване обсебен, до онзи разноцветен водоскок, до нежното усещане за време.
Един слепец опипваше с бастуна си земята и се придвижваше много бавно напред. Никой не попита: “Къде отиваш, човече?”. Никой не му подаде ръка, за да помогне при пресичането на улицата, без да знае къде отиваха стъпките…
Родих се куче по Божия воля. Не познавах татко до деня, в който го срещнах пред китайския магазин, където стопанката ми ходеше да пазарува. Черен ротвайлер на име Роко. Познах го по очите, защото бяха същите като моите…
Всяка година по също време Дядо Антоновата къща приютяваше лястовички на стряхата при външните стълби, където доизграждаха полуразрушените си от влагата през зимата гнезда с кал и слама. Идваха и си отиваха, а с тях и…
Надали дядо Гроздан беше очаквал да доживее самота и такива тежки времена. Останал сам от близо двайсетина години, все още се бореше за оцеляването си с неистови силици. Оставаха му две години до пенсия и тук-там…
За книгата на Валя Илиева “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
Сърцето ми ще пресече морето на желанието, на надеждата, на самотата.