Вървя към светлината

Вървя към светлината

10 de febrero de 2013 a las 22:28
Madrid 2008

Един слепец опипваше с бастуна си земята и се придвижваше много бавно напред. Никой не попита: “Къде отиваш, човече?”. Никой не му подаде ръка, за да помогне при пресичането на улицата, без да знае къде отиваха стъпките му.

Минавах, тичайки оттам, както обикновено всеки ден и случайно се хвърлих върху него без да искам.

Казах му “Съжалявам” и предложих да го придружа до метрото, където вероятно искаше да отиде.

Но той ми каза: “Вървя към светлината и няма да сбъркам. Благодаря!”.

Гледах го как се отдалечава от мен и се опитах да си представя света, в който той живее.

Също се опитах да си преведа смисъла на думите му, но без резултат – бях толкова уморена от своите огорчения, за да мисля за огорченията на другите!

Един ден бях във ветеринарната клиника, където обикновено ходя на преглед с котката ми. Там прочетох следния надпис: “То никога няма да те изостави, а ти защо го правиш?”.

Убеждавах се, че понякога сме доста лоши помежду си, с животните и с природата.

Обичта като човешко чувство се губи във и извън нас. Превръщаме се в машини с биологичен часовник в странен механизъм.

Една 80-годишна баба наскоро ми разказа, че преди животът не е бил такъв. Гладели са с ютии на въглища, пиели вода от кладенци и перяли на ръка. Спомни майка си, която обичала да пее, докато работела в градината.

Били девет деца. Когато тя била на 11, преживели гражданската война – същата тази война, в която брат убивал брата си и по нейните думи разбирам, че е било ужасно! Трябвало е да оцелеят през мизерия, глад и нищета.

Тя живеела в село, близо до Толедо, а сега живее в Мадрид. Столицата и харесва и всяка сутрин, когато се събуди и се погледне в огледалото, ми казва: “Знаеш ли, Валентина, всеки от нас носи кръста си тук на земята, затова аз съм инвалид, но никога през живота си не съм направила лошо на някого, така че аз нямам страх от Бога.”

Винаги във всички списания, които чета, пишат за клюки и частни интереси.

На кого му пука за изменението на климата?

На кого му пука, че въздухът е пълен с бензинови пари, че водата на планетата се изчерпва?

На кого му пука за болестите в детска възраст?

Деца болни от рак и СПИН!

Боже!

В какъв побъркан свят живеем!

Затварям очи, за да забравя и за изчезването на динозаврите.

Затварям списанията и сега разбирам думите на слепеца: “Вървя към светлината и няма да сбъркам. Благодаря ви!”.

----------------
Публ. в: “Сестра на реката” (сборник с разкази и есета, пътеписи и притчи, резюмета и статии, бележки от Испания, нови стихове), Бургас, 2017.
----------------