Реконструкция
Държавният кораб на република България потъваше. Чудноватичък беше този кораб. Чуден, защото потъваше не в Черно, Адриатическо, Каспийско, Бяло или някое друго море, а в морето от дългове или, казано по географскому, в…
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Приказните герои на Елена Гогова оживяха в “Хеликон”
Детското творчество на Елена Гогова събра нейни почитатели в книжарница “Хеликон” на 12 май 2017 в Бургас. Събитието премина под надслов “Приказните герои на Елена Гогова”...
Memento
На дългата опашка наредени за земните и преходни блага, регалии и прочие отличия на светската и мирска суета...
Монологичен диалог
Като жена е Разумът бъбрив за всичко винаги намира обяснения...
Предначертаният маршрут
Това, което има да се случва, ще се случи. Дали, Кога, Какво и Кой и Колко ще сполучи...
Commedia dell’arte
В пиесата, писана по действителен случай от нечий среднощен кошмар...
A la recherche du temps...
Кой кого Сътворява във времето...
20 години Национален литературен конкурс “Петя Дубарова”
Националният литературен конкурс “Петя Дубарова” съществува от 1984 година. В началото на 90-те години, по ред причини от различен характер, конкурсът прекъсна своите издания, за да бъде възстановен отново през 1997…
Без ореол
Снежа се отпусна на черния, бил някога мек, стол в коридора. “Съжалявам, само пациенти.” Любезният възрастен лекар беше влязъл в кабинета заедно с дъщеря й. Можеха все пак да я пуснат зад вратата със светеща до нея…
Неродени мисли
На път съм да се родя, а не искам. Вече не. Заради гласовете е. Чувам ги всеки ден. Оставало още малко – сега звучи различно, няма я радостта отпреди. Мама често повтаря, че не знае какво да прави. Плаче нощем и ми е…
Нежни души
– Писателката Муза Петрова? Заповядайте – покани я с предразполагащ жест адвокатът. Поруменяла от удоволствие, тя само кимна и преглътна, за да сподави най-естественото “Да, да, аз съм”, което напираше на устните й...
Изгубеният килим
Роза Димитрова бе пенсионерка отдавна, толкова дълго, че вече не броеше годините. Обяви това за безсмислено, когато отпразнува четвърт век от пенсионирането си по болест. Първоначалното отчаяние и страхът от кризите…