Разпитът вървеше трудно. Момчето не намираше сили да признае всички извършени престъпления. Помагах му да разбере, че за отделните деяния ще получи отделни присъди, но има и кумулация, ще лежи най-тежката, по-добре е да не укрива нищо, за да няма след време и друго дело. Тогава вече ще има една присъда…
В кабинета влязоха плахо, неуверено. Но трудно прикриваха вълнението и желанието си час по-скоро да заговорят. – Заповядайте, седнете моля! – Млади са, нямат повече от четиридесет. Облечени семпло. Жената бърше с кърпичка очите си, а те са подпухнали, налети със сълзи.
Странни мисли се реят из главата ми при таи болнична обстановка. Пренесъл съм се на панаира, а наоколо виенски колела, стрелбища, амбулантни търговци. А края тях народ, народ, яйце да хвърлиш, на земята няма да падне. От всички посоки гъмжат приказки и подсвирквания на панаирджиите...
Всъщност, в това дело няма нищо особено. Всичко може да се приеме в кръга на едно младежко увлечение, завършило за щастие само с телесни повреди и щети на откраднатия лек автомобил...
Тежко пътно-транспортно произшествие ми отне почти целия ден. Бях доста уморен, но въпреки това позвъних да ми изведат Павел за разпит. Нямах желание да стои повече това дело, почти всичко беше изяснено…
Колата още не беше набрала скорост и Ангел подхвана разговора, отлаган поради обстоятелствата дълго време. Сега му се падна на слука и той не я пропусна. – Нали ти казах, че щом си станал следовател в район, на територията на който има мина, рано или късно долу по галериите заедно ще вървим – подхвърли ми той. – Не вярваше, за нищо на света казваше под земята или в “дъното на ада” няма да слезеш! ха сега да те видя, може и на барут да замирише…
Тръгна ли на юг от града, радостни тръпки ме побиват. Отдалеч усещам аромата на Странджа планина, мириса на дъбова шума, зеленика и зелена трева. Зависи от сезона, с нетърпение очаквам първия полъх на гората, подал лице през прозореца на автомобила...
Какво може да донесе краят на един работен ден на следователя. Умора – при всички случаи. Почти всеки ден е изпълнен с напрежение – разпити, дежурства… Е, затова пък днес не е така. Просто изненадващо!...
Той не е стар. Напротив, струва ми се, ако външният му вид не лъже, скоро е надхвърлил петдесетте. Косата му е прилежно сресана назад, покрива цялата глава. Вярно е, че сребрее, но нали казват, че посивелите коси са израз на благородство! Знае ли се кой кога придобива тази природна добродетел?...
Класната ръководителка затвори дневника и огледа още веднъж присъстващите на родителската среща. И някак тъжно каза, че пак тези, с които най-много иска да се срещне, ги няма! – Бих помолила след срещата, като член на родителския комитет, да ме придружите до дома на Калин Колев...
