Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна поезия и трагичния роман на неговия живот”...
Далчев, иначе тъй пестелив на оценки, е оставил за своя поетически антипод Пею Яворов доста редове. Някои от тях са безпощадни, други – просто заядливи, но има и няколко, които според мен изразяват най-сгъстената и точна дефиниция за неговото дело. “Какъв е влогът на Яворов в нашата литература?” – пита Далчев и си отговаря по напълно нехарактерен за него начин...
Всеки живеещ или пребиваващ в САЩ има само едно право и едно задължение – да спазва закона. Държавата е нова и добре планирана. Пътищата са ориентирани изток-запад и север-юг. В градовете улиците са успоредни, а перпендикулярно са авенютата (булевардите). Трафик (задръствания) няма. Ако някоя улица или път не може да поеме движението, се строи още един успоредно или на пилони...
Ретро случай, в средата на шейсетте години на двайсети век. Животът горе-долу го биваше. Бях между двайсет и трийсет. Ставах за пред хората. Баща ми внесе капаро 1500 лв. и чакахме да си купим лека кола “Москвич”. Редът ни дойде... Аз сложих пачките за доплащане в студентската чанта и с голям мерак тръгнах да получа колата...
През шейсетте години на миналия век в апартамента на родителите ми, намиращ се в блок в центъра на Бургас до Сиропиталището, на петия етаж се настани на квартира за две години френско семейство. Състоеше се от мъж – мосю Сансеверино от Гренобъл, жена му Жанет (на български Иванка) от Париж и син на осем години Стефан (гръцко име, което означава Венец или Венценосец)...
Работим на Слънчев бряг. Задачата е спусната от колегите от ГДР. Западногермански гражданин на 55 години трябваше да изведе мъж и жена на по около 35 години, граждани на ГДР. Уговорката е била предварителна и имаха среща на Слънчев бряг...
Тогава сринахме храма камък по камък
и оставихме под тях разбойниците,
но пък Петър изчезна зад хоризонта, защото се беше чуло,
че се е появил голям пасаж паламуд.
В началото се дебнехме.
Видях го да се приближава с плашливи стъпки
и се сниших.
Той взе от наноса с треперещи ръце дърва за огъня си
и като прецапа през реката, реши ...
Когато свърши законосъобразния анализ,
желанието му да го заплюе стана безгранично.
Но щом погледна го в очите, ахна
и се задави в собствената си слюнка.
