Мария Магдалена
Греховете си нося на шията, като черни мъниста проблясват. Със светена вода се не мият, не изгарят и в буйните клади.
Електронно списание за литература
Меридиан 27
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Раздухай мъглата!
Раздухай мъглата, съгледай ме, Боже! Душата си кърпя, кърви ли, кърви... Конците се късат пак. Ех, де да можех с тях рани да шия. Не мога, уви...
Високо
Няма път до тебе, Синеоки. Зимата пътеките е скрила. Ще те стигнем, само ако скочим лъвски от хомота до бесило.
Левски
Какво ни остана от тебе, Апостоле? – калугерско расо, младежките къдри, кама, револвер и към бъдното мостове, в заветно тефтерче – словата ти мъдри.
Светът е хубав!
Светът е хубав, много, много хубав – когато сутрин се усмихне слънцето, когато в пролетния дъжд се влюбиш и сложиш във земята малко зрънце...
За Иво Узунов и неговото море
Иво Узунов: Картините ми са храна за сетивата.
От изгрев до залез
Седни, да починем за миг, капитане! От изгрев до залез все мрежите кърпим, все с мокрите ризи, с напукани длани морето изгребваме сякаш до свършек.
Дюли, индрише и вино
Две дюли, индрише и чаша вино... Смалена, мама – до прозореца. До нея паяче плете години и сякаш тихо-тихо й говори.
До прага е любов
До прага е любов. Нататък – нищо. Един огромен свят и самота. Но вътре, точно до огнището, вселена стават четири сърца.
За Ивелина Никова и нейните копнежи по красота и слънце
Ивелина Радионова-Никова: Не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено.
За Пенка Гайдарова и споделените светове
Пенка Гайдарова: Цялата гама на видимия и невидим свят ме интересува и е вдъхновение за мен.
Увещание
Проклетото минало и снощи се върна, не спях както винаги нощ в ден преобърнал.