Е-списание

Луната – пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.

И е страшно – единствено мрак.
Празен пъкъл (сама съм си демон).
Аз съм своят най-яростен враг,
а гневът ми е здравото стреме,
във което забивам пети...

Живееш ли,
или отдавна просто съществуваш,
обвит във плътна пелена
на норми и заблуди?

От черна кал направил те е Бог
и после с мисъл само вдъхнал ти живот.
За седем дни цял свят е сътворил,
дървета, океани, твари и даже този водевил.