Траяна препрочиташе, за кой ли път вече, книжката. Беше подарък за един рожден ден. Бриян знаеше, че обича Хайне и я изненада. А неспокойният дух на поета я заразяваше от разстоянието на повече от век и половина време, като че спирала минаваше през новите реалности, увличайки и привнасяйки вкусът на драматизма от човешките несъвършенства.
– Мммм... мамка му! По дяволите! – сложи “Картие”-то на ръката си и скочи от леглото. Беше вече седем и закъсняваше за извънредното заседание на Управителния съвет на фирмата. – Какво има, скъпи? – Мая протегна сънено ръка и погали само празната възглавница. А той погали дългата й черна коса, скриваща част от красивата гледка на голото й тяло.
Станислав Марашки получи втора награда за своя хумористичен разказ “Реконструкция”. Жури в състав – председател Борис Арнаудов и членове Румен Леонидов, Ивайло Цветков и Георги Василски откроиха творбата на бургазлията сред сто петдесет и пет участници...
Държавният кораб на република България потъваше. Чудноватичък беше този кораб. Чуден, защото потъваше не в Черно, Адриатическо, Каспийско, Бяло или някое друго море, а в морето от дългове или, казано по географскому, в Дългово море...
