Индже – легенда и истина

Индже – легенда и истина

“Прочу се Индже войвода
низ тая Странджа планина,
че има вярна дружина
от отбор млади юнаци...”
(странджанска народна песен)

От всичко писано досега за Индже войвода като история, предание и легенда се свежда до неговото родно място, появата му на социално-историческата сцена, неговия героичен край и лирическия му образ, пресъздаден в българската народна песен. Тълкованията и обосновките се свеждат до тези основни факти, които с точност все още не са установени и събуждат понякога твърде горещи спорове. Налице са обаче доста доказателства, които служат като аргумент в отговор на поставените проблеми.

И като се изхожда от издирванията на такива автори, като Н. Тодоров, Р. Боев, Щ. Атанасов, Г. Горов, Христо Капитанов и други, пред нас изникват преди всичко три въпроса, които определят значимостта на легендарната личност на войводата. А това са: Кой е Индже? Каква е неговата социална характеристика? Народен закрилник ли е той? Кърджалия или разбойник?... И нека се опитаме да докажем и защитим нашата теза с единствената цел да се покажат някои наистина точни определители, които сме склонни да възприемем.

Първо. За родното място на войводата се сочат места, които не почиват на някаква убедителност. И ако проследим в известна хронология оповестяванията за него, ще се установи, че най-ранни сведения за Индже е дал Г. С. Раковски. Именно той с известна несигурност и колебание сочи, че Индже е бил от град Сливен. “Индже войвода – пише Раковски – е бил висок, тънък в кръста, хубавец и юнак человек, родом от Сливен, по сведения на някои си старци, които са го виждали и още го помнят. Други казват, че той бил родом от  Попово село, срещу Зрянище (Бакаджик), близо до Каранова (Карнобат). Той водил понякога и жена си ведно, коя е била от Сливена попова дъщеря...”. Петко Славейков като дава разяснения за дейността на кърджалиите, мимоходом под линия съобщава: “За Инджето някои казват, че бил родом от Сливен, а други от друго място. Но в 1878 г. аз видях в Кък-Клисия на една стара черковна книга от село Ковчас, на кое имаше записано по български нещо за кърджалиите, в което изрично се казваше, че Инджето бил от Доганджа. В историко-географското описание на Кърк-Клисия, издадено на гръцки в 1881 г., е повторено същото сведение, тъй же лаконически, че Инджето е бил от Доганджа”. И понеже имало две села с това име Славейков приема по-близката до Бабаески, Лозенградско. “Най-близката на Кърк-Клисия Доганджа е Бабаескийската” и т.н....

Ясно е, че по-приемлива е тезата на Славейков, понеже той е видял и прочел в книга за Индже, което становище засега доминира в литературата. Всички останали автори – Каниц, Иречек, Хитов, Табаков и други, повтарят бележките на Раковски, в които няма категоричност. А що се отнася до появата на социално-историческата сцена, опоетизирания му образ в песните и героичния край, нещата винаги ще остават в територията на спорното, тъй като не може да се отрече, че Индже не е взел участие в кърджалийските орди, тъй като името му в кърджалийските сведения н Щерю Атанасов и Р. Боев (вж. цитираните съчинения), доказват присъствието му чрез сведения от различните турски и руски документи, на които се позовават споменатите автори. Освен това тезата за известен предпериод (при всички случаи такъв е имало) в хайдушкия път на Индже като закрилник на поробените българи, е показано в народните песни. Това изцяло не може да се вземе за меродавно, тъй като народната песен не е документ, а художествено произведение, но все пак “историческото” в тях ни насочва към една действителност, която не е без значение.

Ето защо ще подкрепим с примери от историческия, легендарен и песенен материал приемливата и вярна характеристика на Индже, да не се робува на повърхностните изводи, заседнали в съзнанието на някои автори, които са склонни да разпространяват погрешните представи за някаква едва ли не разбойническа дейност на храбрия войвода.

Вярно е, че няма исторически документ, който да доказва какъв е бил Индже в началото на своята хайдушка дейност. Но затова пък са налице неслучайните догадки, фокусирани в съдържанието на по-старите песенни варианти. Така в най-ранните записи и особено този на Раковски “Горо ле, горо зелена” е пресъздаден най-точния образ на младия Индже. И макар присъствието на романтични елементи, откриваме реални определители, които ни насочват към земния образ на войводата в началото на бунтовния му път. В песента (според най най-пълна) народният певец директно обяснява, че докато е бил “Индже млад ерген” и гората била “весела” и наредена:

“... до сяко дърво и юнак,
на сяка долчина и байряк,
под тънка елха бял чадър,
под чадър Индже войвода...”

И тази интерпретация не е случайна, измислена. Тъжбата на гората по прославения и млад народен закрилник е женитбата му. Гората се чувства пренебрегната и забравена. Младият войвода, който доскоро е споделял радости и несгоди, близост, закрила, нежност, се е отдръпнал от планината и тя го търси, чака го, скърби, тъгува, страда. Жалбата докосва съкровените чувства на войводата и той бърза да засвидетелства своята неувяхваща преданост.

“Как зачу Индже тъс дума
той си на Коля думаше:
– Колю ле, баш байрактарю!
Събирай Колю юнаци
се със бошнашки калпаци,
чи ги в планина заведи,
чи ги ред редом нареди
до сяко дърво и юнак
на сяка долчина и байряк
под тънка елха бял чадър
под чадър Колю байрактар.
Чи мен ми е младо булчето,
грях ме е да го затрия,
срам ме е да го оставя,
а дваш срам да го поведа.”

В цитираната песен образът на Индже се извисява с човешка чистота, величие и слава, която напълно се покрива с представата ни за историческата личност. Привеждаме именно тази песен, за да я отделим, за да я съпоставим със съдържанието на всички останали варианти за Индже, които се различават по елементите на изграждане верния лирически образ на Индже, запазен от всякаква оскверняваща лика на героя поетическа характеристика.

В подкрепа на застъпената от нас позиция може да се приведе и странджанския вариант от с. Вършило (Кърхарман), Бургаско, песента “Прочу се Индже войвода”, в която славата на Индже се носи като неудържима стихия и пронизва с тревога слуха на турския паша, побързал да изпрати силна армия за разгромяването на дръзкия войвода.

“Прочу се Индже войвода
из тая Странджа голяма,
че има вярна дружина
се отбор юнаци.
Ми де ги зачу пашата,
той си заптии проводи
по пъкюве и пътеки
и по малките стръушки
Инджето да си уловят,
главата да му отсекат.
Ма не си Инджа фатиха
ми си го люто раниха.”

Или в песента се изтъква непобедимостта на Индже и прославата му от народа. Могат да се приведат и други примери, като песента “Инджето са го ранили” от с. Зидарово, Бургаско; “Заплакала е гората за Индже войвода”, от с. Чепеларе, Средните Родопи, в която гората плаче, че са я напълнили разбойници и “харамлие”.

“Де е Индже да дойде
хайдуте да си приподи.”

Освен това в сборника на Август Дозон е поместен вариант “За юнак Панчо Инджето”, в който се подчертава благородството на войводата:

“Царска си хазна хванаха.
На всики редом делеше
нему си дял не оставяше.”

Размисъл за смисъла на тяхното дело:

“Много имане събрахме,
когато си деца нямаме
кому щем да го оставим?”

Тук името на Индже е Панчо, придружаван неотменно от своя байрактар Колю, когото той съветва гайдата да си надуе, за да дойдат “млади момчета” от Пирдоп, всичко да им хариже за помен и уважение. И най-положителната нишка се сплита с песните, които доизграждат легендарно-историческия лик на Индже. Той остава верен на бунтовната си страст и на любовта си към поробена България, затова проявява безпримерен героизъм като водач на българските доброволци, “етернисти”, взели участие в Гръцкото въстание (1821 г.), потвърдено от най-новите издирвания на Х. Капитанов и Г. Горов, оповестени във вестник “Литературен фронт”. Отгласът на това събитие събудило гордост и възхита в душата на българина, та народният певец е извисил своя патетичен възглас в песента от Карнобат под дръзкото заглавие “Българското въстание”, обнародвана в края на миналия век от Кузман Шапкарев. В нея се чувства тържеството на българския непокорен дух.

“Бре де ся зачуло и видяло
българе глава да дигнът
с царьо да се бийът
и от царьо земя да земът
като ми Сава Бимбаши,
Инджето, Индже войвода
и Колю Кичук байрактар!
Тия съ глава дигнали
от царю земя да земът...”

Може би тук ще бъдем апострофирани: А къде е Индже кърджалията? Защо не се споменават ония лирически фрагменти от песните за Индже, където се цитира неговата жестокост? Има ли такива? Да, има цял цикъл песни с тематична насоченост – Индже кърджалията. Но ако внимателно анализираме съдържанието им, откриваме, че “кърджалийският” лирически образ на Индже е твърде неясен. Той се губи в защрихована сянка, която нищо не доказва за лошото (в социален смисъл) “разбойническо поведение” на войводата. Това може да се долови или открие в песните “Инджето ябер пройоде” и “Енже войвода”, записани в с. Индже войвода, Бургаско. А също и варианта от с. Ново Паничарево, Бургаско, “За Юмер Драза” и други, където главното в действията на Индже опира до насилствените акции към турските спахии и българските чорбаджии за набавяне на злато (средства) за успешното им съществуване и противопоставяне на официалната турска власт и на истинските разбойници.

Такъв е случаят с караевренския спахия и нападението на Урумкьой (сега с. Индже войвода в Странджа), за нападението на Котел “Инджето яде и пие”, “Индже войвода и Кара Феиз”от Северна Добруджа и “Кърджалии-Карафезии”, в които варианти само се споменава името на Индже като съучастник на кърджалиите. А в останалите 11 (от общо 46 известни варианта в българския фолклор) се говори за кърджалиите и нито дума за Индже. Лирическите герои са кърджалии, каладаи, даалии и Кара Феиз, които изпращат прошения не до бедняците в по-богатите търговски селища (Едига, Котел, Калофер, Ямбол, Маламджа, Сманлии и др.), а до аяните, паши и бейове и чорбаджии. И ако не се изпълни исканото, което често се свежда до облекло, храна и пари, се провежда наказателна акция.

Накрая трябва да отбележим съществуването на един-единствен песенен вариант (неразпространен по други краища) от Средните Родопи – “Гората плаче за Индже войвода” от с. Чепеларе, в който чрез поетичния диалог на лирическите герои “пилето”, “юнака”, че разкрива, че гората е проплакала от жестокостите на Индже войвода. Или това е доказателство за появата на един типично откъснат случай, възникнал вероятно при случайна пародийна интерпретация, тъй като битува само в едно село – Чепеларе – наред с популярния вариант за положителната характеристика на войводата – “Заплакала е гората за Индже войвода”. И може би това е дало повод на Н. Примовски да посочи: “В Родопите по-рядко се срещат песни за Индже, когато е бил разбойник”. Този факт подсказва, че горната песен е изолирано явление в погрешната “разбойническа” характеристика на Индже.

От направената обосновка върху социално-историческия образ на Индже стигаме до следните изводи: Че Стоян Индже войвода, поради буйния си и непокорен нрав, още в младите си години е поел трудния път на хайдутството. И понеже това е съвпаднало с кърджалийството, което според В. Мутафчиева е “анархистично социално явление”, то прочутият вече народен закрилник и войвода Индже, по неизвестни (поне засега) обстоятелства се е присъединил временно към кърджалийския поток, за да се отцепи по-късно и се появи като водач в Гръцкото въстание, 1821 година, където според Р. Боев е загинал в жестока схватка с турците на 21 юли 1821 г. край река Прут в Молдавия. За този, колкото героичен, толкова и трагичен момент Н. Тодоров в книгата си “Филикиетрия и българите” пише: “Индже с някой си български войвода Атанас не е използвал възможността да се оттеглят на руска територия, а да умрат в сражение, станало известно под името “Битката при Скулени”. А Щерю Атанасов допълва: “Разгромът в одринската турска армия послужи като сигнал за пламване на въстанието в Странджа и Бургаско. Въстаналите селяни в 1779 г. овладели не само всички села в Странджанско, но крупните за онова време административни центрове като Факия, Карабунар, Ямбол, Казълагач и други”. На друго място същевременно добавя: “Пътят на кърджалията Индже започва от хайдутството. Дълги години той е мъстил на народните изедници – турските феодали и българските чорбаджии като хайдутин-войвода в Странджа и Стара планина и към 1792 година намерил своето място в кърджалийското движение”. Именно затова в съдържанието на най-ранните записи на историческите песни за него, образът му в паметта на народа е запечатан с чистота, преданост, романтика и слава.