Е-списание

Учител, писател, ръководител на театрален състав, общински съветник, майка, дъщеря, съпруга, приятел – всичко това е нашата гостенка днес – Соня Келеведжиева. Тя е посветила живота си на младите, учи ги да обичат словото, пали в душите им огъня на родолюбието и патриотизма и е щастлива, когато види блесналите очи на учениците и публиката от съприкосновението им с изкуството...

Как се създава пространство? Но не като онова физическо измерение (това го може Бог), а като оазис на идеи, на сбъдване на мечти, доброта, хармония на чувства, цветове, сила и усет за живот. Място, заредено с най-позитивната енергия на душата, с оня живец, който ни държи изправени и дава смисъл на съществуването ни...

Често си спомням за това глупаво коте Самсон... Не коте, а котарак – юноша, който с предните две лапи вече излизаше от пубертета. Живееше си той волно преволно с другите хлапаци от старата махала. Отдавна зарязани от своите родители, кварталните котараци възмъжаваха бързо, калени в школата на едно несигурно съществуване, в което напълно липсваха изнежваща домашна хигиена и редовна храна...

Животът ми премина мимолетно
във лутане, в заблуди и във грях.
Уж той е сън, а в него неусетно
завинаги, наяве остарях.