6 февруари 2018 – 140 години от Освобождението на Бургас

След падането на голямата турска крепост – град Плевен, в края на 1877 г. нищо вече не е в състояние да спре победния марш на руската армия, която въпреки незапомнената снежна и студена зима преминава проходите на Стара планина, преодолявайки невероятните трудности и препятствия, настъпва към София и Пловдив по посока на Одрин.

Но макар че военните действия се водят далеч от Бургас, населението в района изживява трудностите на войната с денонощни страхове от погроми, грабежи и поголовно клане от башибозуците. В самото навечерие на освобождението на града, съседното село Уруменикьой (в превод Гръцко ново село, дн. гр. Българово) дава 250 невинни жертви, предимно жени, убити по особено жесток начин, с изковани (цигански) пирони, забити във вратовете им – потвърждава капитан Кукс, командир на разузнавателния отряд, влязъл първи в Бургас.

Четвъртият, най-източния отряд на руската армия преминава през Твърдишкия проход, като има за задача да прикрива левия фланг и да освободи градовете Сливен и Ямбол (там са големите турски гарнизони) и селищата по Южното черноморско крайбрежие, в това число и Бургас. От този руски корпус на 3 февруари 1878 г. в гр. Карнобат е сформиран малък летучий (летящ) отряд под командването на полковник Александър Михайлович Лермонтов (произведен в чин генерал-майор в Бургас), състоящ се от два батальона пехота, два кавалерийски ескадрона драгуни и две конни оръдия. Преминавайки през Айтос, на 6 февруари 1878 г. те пристигат в Бургас, вече опразнен от изплашените турци, напускайки града с кораби, в посока към Цариград.

По-заможните християни, българи и гърци също бягат в Цариград.

„При влизането в града – пише генерал Делингхаузен в доклада си до командира на XI армейски корпус в Сливен – отрядът на полковник Лермонтов бе посрещнат от цялото гражданство с хляб и сол, начело с първенците, консулите и свещениците с икони и хоругви.“

Тържественото посрещане на освободителите в Бургас е начело с уважавания свещеник Максим Фратев, а учителят Стоян Шивачев, като един от най-изтъкнатите интелигенти и културни деятели по онова време в града, владеещ добре няколко езика, е удостоен с високата чест от първенците на града да произнесе приветствено слово. Той с видимо вълнение изразява пред командира на отряда безкрайната благодарност на цялото българско гражданство към него, към войниците и към братския руски народ за скъпите жертви, които дават за освобождението на изстрадалия български народ от петвековното турско иго.

Посрещането става извън града, в района на днешната гимназия „Г. С. Раковски“ – там където е издигнат Руския паметник с надпис:
„НА ПАДНАЛИТЕ БРАТЯ РУСИ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НИ“
От признателната Бургаска община

Целият ден в Бургас има тържества, музика и приповдигнато настроение, които не стихват до късно през нощта.

В Апостолическата арменска църква се обслужва благодарствен молебен в чест на императора и падналите братя руси, румънци и българи загинали за свободата на българския народ. Днес на църквата има паметна плоча и на нея пише:
„Тук през 1878 г. на благодарствен молебен по случай Освобождението на БЪЛГАРИЯ от османско иго лично е присъствал ген. майор Лермонтов – командир на руските войски в гр. Бургас.“

Оттогава името на командира на руския отряд полк. Лермонтов става символ на освобождението на Бургас.

С пристигането си руските офицери биват разквартирувани в християнските къщи и опразнените турски жилища. Обозът е настанен край лозята на Аркади Димитракопулос, (в горната част на дн. ул. „Александровска“). Полковник Лермонтов е настанен в къщата на зъболекаря Пиперов (ул. „Лермонтов“ № 15, до арменската църква). На къщата е поставена паметна плоча в навечерието на честването на 80-годишнината (1958 г.) от освобождението на Бургас от турско робство, на която пише:

„В този дом е пребивавал от 6.II до 29.III.1878 г. – генерал майор Александър Михайлович Лермонтов (1838–1906) командир на 13-ти Драгунски полк освободил Бургас от османско иго“.

Паметната плоча е открита на 6 февруари 1958 г. след проведена тържествена сесия на Община Бургас, в театър „Адриана Будевска“, по случай годишнината от Освобождението, на която присъстват гости от съветското и румънското посолства в София, военния аташе от консулството във Варна и делегация от градовете Иркутск и Велики Устюж, полковете на които градове преди 80 години влизат в Бургас.

На другия ден, 7 февруари 1878 г. (25 януари ст.ст. – Григоровден), с помощта на руското командване, в Бургас е учредена първата българска градска общинска управа с кмет Нико Попов (брат на митрополит Симеон Варненски), помощник кмет Яни Русалиев и секретари – учителят Стоян Шивачев и Мавруди Стойчев.

За околийски началник е назначен поручик Скугаревски и полицмайстер (градоначалник) Безак.

Австрийският консул предава на полковник Лермонтов ключовете на турските правителствени складове, в които се съхраняват 70 000 кг зърно, въглища, вълна и хранителни продукти.

На полковник Лермонтов е поставена задача да завземе Южното Черноморие с градовете Айтос, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол и др. и да защити християнското население в региона от разбойническите черкезки банди.

Докато пребивава в Бургас, през м. март полковник Лермонотов е произведен в чин генерал-майор и скоро след това на 29 март неговият отряд, наречен Бургаски, е заменен от 93 Иркутски полк с командир полковник Лихарев.

С това се открива нова, светла страница за черноморския град Бургас. Градът е освободен без да се пролее нито капка кръв, понеже е изпразнен от турските войски и власти, пък и голяма част от турското население предварително бяга. Единствените случайни жертви по време на освобождението са две: един руски кавалерист, а втората жертва е Янчо Врачков, който е в една гемия в залива и е застрелян от отстъпващите зебеци – причислени към турската войска.

На 3-ти март (19 февруари) 1878 г. е подписан Санстефанският мирен договор в Сан Стефано (изцяло с християнско население до 1920 г.) на 13 км от Цариград и войната приключва.

Новата бургаска градска управа начело с Нико Попов, подпомогната от Временното руско управление, се заема с нормализирането на живота в града. Гражданството се включва и оказват пълна подкрепа и помощ на войската за решаване на нейните нужди. Пуска се мелницата, фурните работят денонощно, доставя се редовно питейна вода, открива се обществена кухня за нуждаещите се, града се снабдява с необходимите продукти за изхранване на населението и войската, фураж за конете на армията, ремонтират се пристанищните скели, почистват се улиците, училищата започват учебни занятия и постепенно града навлиза в нормалния си ритъм.

Руските войски поемат управлението на пристанището, от където става снабдяването на войската, превозват се болни към Русия, изтеглят се военни части, залива се минира срещу вражески военни кораби, града се охранява с брегова артилерия.

Уредена е военна болница (лазарет), в която поради големите студове на фронта умират от пневмония, тифус и други болести, много войници и офицери от 93 Иркутский и 94 Енисейски пехотни полкове.

В казармата тогава се издига мраморен паметник, построен с пожертвуванията на войниците на 24 руска пехотна дивизия – по-късно паметника е преместен до Летния театър, вдясно от входа. Надписът върху този паметник е следния:
„В памят воинам частей Бургаскаго отряда умершим от болезней с Марта по Октобрь 1878 года в лазаретах полков 93 пехотнаго Иркутскаго его Императаторскаго Высочества Великаго княза Георгiа Александровича, 94 Енисейскаго и Военно-Временном № 71 госпитал“.
От 24 пехотной дивизие

Според Временните правила страната ни е разделена на 5 губернии, като Южна България е разделена на 2 губернии – Пловдивска и Сливенска. В Сливенската губерния влизат околиите: Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос, Бургас, Къркларели (Лозенград), Люлебургаз и Бабаески – дн. последните три в Турция.

Поради вмешателство на другите велики сили и Високата порта, на 13 юли 1878 г. се сключва злополучният Берлински договор, който разделя България на две части и съдържа следните постановления:
„България е създадена като автономно Княжество под суверенитета на султана, тя има едно християнско управление и една народна милиция“.
„На юг от Балкана се образува една провинция, която се именува Източна Румелия и която остава под пряката политическа и военна власт на султана, при условие на административна автономия, тя има един губернатор християнин“.

Така Бургас и областта са в пределите на Източна Румелия, а областите на изконно българските градове, Лозенград, Малко Търново, Василико (по-късно Мичурин, дн. Царево), Ахтопол, Малък Самоков (дн. Демеркьой), Виза (дн. Визе) остават в пределите на Турция.

Българо-турската граница според Берлинския договор започва от брега на Черно море, на 3 км на юг от Приморско, която минава зад ММЦ (дн. Албена холдинг АД – Приморско), продължава по посока на с. Писменово, по граничните постове: Дяволско езеро, Каратопрак, Мусакьой, Дели Рашо, Живак, Уграж и от там по хребета към възвишението Босна, и продължава към Елхово, Свиленград, Кърджали, Смолян… Днешните села и градчета, Лозенец, Царево, Ахтопол, Синеморец, Резово и околните селища, както и цялата Малкотърновска околия остават още 35 години под турско робство – до 1913 г. След приключване на Балканската война, на проведената Цариградска конференция на 19 септември 1913 г. е взето решение, границата да се измести на юг и да започва от Резово.

През пролетта на 1879 г. в Бургас пристига героят от Плевен ген. Скобелев, посрещнат лично от кмета Нико Попов с хляб и сол, много тържествено, с много цветя, с приповдигнати и нестихващи възгласи – ура, от цялото гражданство. В негова чест са устроени тържества, а вечерта градът се осветява от проведената заря в чест на госта. Великият генерал престоява в Бургас три дни, след което заминава за среща с император Александър II и отново се завръща в Бургас. В началото на м. юни отпътува с параход, за Русия.

През месец май 1879 г. започва изтеглянето на руската армия на части, в продължение на година и половина, като всичките ремонтирани от руската войска обществени и частни сгради, пристанищни скели, улици, мостове, училища и др. се предават безвъзмездно на местната администрация.

На основание на Органическия устав на Източна Румелия през юли 1880 г. в Бургас са проведени първите избори за градски съвет, в които участват представители на отделните етнически групи в града, обособени съобразно тяхната религиозна принадлежност. Изборите са „джумбешлийски“, тъй като тогава няма бюлетини, а за единият кандидат се „гласува“ с пускане в урната на бял боб, а за другия кандидат зърна от нахут.

-----------------
Из книгата „Бургас и морето“
-----------------