Увещание

Увещание

Проклетото минало
и снощи се върна,
не спях както винаги
нощ в ден преобърнал.
За хиляден път
то задава въпроса
защо я отхвърлих
красива и руса?
Жена – точна майка,
съпруга – чудесна,
по-трудна в шегите
в общуване – лесна.
Проклетото минало
иска да върна
гнева си, а болката
аз да прегърна.
Да кажа на всичко
баста, на вяра
аз не приемам
една изневяра.
Че се е случила
просто, случайно,
минало, братко,
просташко, нетрайно!
Ако било е
обаче наистина
питам проклетото
минало – честното?
Как да забравя аз,
как да обърна?
Тя е обичала!
Тя не се върна!
Хайде, разкарай се
минало трудно!
Искам да легна
и спя непробудно.
Мойта любима
се връща завинаги
в спомена-сън
и тогава невинна е.