Тримата представители бяха подбрани от специалната комисия Б-5 на Дружеството на космическите психолози. Всички пилоти, които преминаваха обучението си по съответните специалности трябваше да опознаят и още един уважаван господин – ДЕРОКС – машината-психолог, която избираше партньорите по двойки, тройки или групи за междупланетните полети...
За историята, за Бог и неговите послания, за манастир “Св. Богородица” и неговите тегоби, за отзивчивостта, за благодарността, за добрите сърца на хората разговарям с председателя на Манастирското настоятелство Георги Стойчев и с историка краевед Вида Буковинова, автор на наскоро излязлата книга “Аязмото”.
“Животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот”, споделя с болка Людмил Тодоров – едно момче на 61, което дълбоко в себе си е младеж, живее с проблемите на младите и доколкото може, се опитва да ги промени към по-добро – с книгите си, с филмите си, с душата си.
Във второто издание на Националния литературен конкурс „С море в сърцето”, организиран от община Царево и с изключителната подкрепа на кмета на града – инж. Георги Лапчев, с разножанрови и разнородни в художествено отношение текстове се включиха триста и двадесет български автори, провокирани от маринистичната тематика. Творци на различна възраст, с различно образование, с различна стилистика и почерк, но със собствен прочит на концепта „море” през призмата на личната емпирика и въображение...
Това, което искам да ви разкажа, се случи в късното лято на 1967 година в София. Колегите ми от випуск 1964-1967 г. от Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” бяха си взели последните семестриални изпити още през м. юни. Някои се явиха на поправки през м. септември. Всички започнаха подготовка за държавните изпити през м. декември...
Преди всеки празник в коридорите на следствената служба поставяме подходяща украса. Малко разнообразие в напрегнатите дни на работа. Колегите знаят, че имам нюх към това и очакват, че ще има нещо ново, което да зарадва окото. Аз пък имам един познат художник и само едно позвъняване по телефона оправя работата...
Винаги си мислех, че рано или късно ще се срещнем пак. Не съм си представял как и кога ще стане това. Но най-малко го очаквах днес. Бях обещал вкъщи да се върна навреме, все отлагахме някакъв важен разговор...
Седна срещу мен на стола, след като се убеди, че правилно е разбрал поканата. Изчака да освободя дежурния по арест и помоли за цигара. Винаги постъпва така. Прибира между пожълтелите си пръсти белия къс и внимателно го овалва от край до край! Огън не му предлагам...
Разпитът вървеше трудно. Момчето не намираше сили да признае всички извършени престъпления. Помагах му да разбере, че за отделните деяния ще получи отделни присъди, но има и кумулация, ще лежи най-тежката, по-добре е да не укрива нищо, за да няма след време и друго дело. Тогава вече ще има една присъда…
