Мечта
Мечтая да съм перлено момиче, докосващо с нозете си пръстта с нежност като цвят кокичен да нося вест от пролетта.
Ревюта, интервюта, анализи и нова българска литература — гласовете около издателство „Либра Скорп“.
Мечтая да съм перлено момиче, докосващо с нозете си пръстта с нежност като цвят кокичен да нося вест от пролетта.
Колко хубаво ухае сутрешното ми кафе там на моите капани – въздух, тишина, море.
От Бургаска писателска общност съобщиха, че крайният срок, до който бургаските автори, желаещи техните книги да участват в ежегодния Годишен литературен преглед ‘2016, организиран от Община Бургас, е 1 ноември…
ХІХ издание на бургаските Есенни литературни празници ще бъде открито на 3 октомври (понеделник), от 18:00 часа в Дома на писателя, ул. “Вола” 1. Специални гости на откриването ще са поетът, прозаик, издател и…
За себе си Лили Христова споделя, че “поезията е реалният сън, в който иска да живее. За нея е важен светът на думите - понякога враждебен, а друг път ласкав. Думите като начин да изразят сетивността, емоцията…
Иван Вълев: Аз не мога да бъда какъвто бях, но пък верен на себе си мога да бъда.
Катерина Стойкова-Клемър: С проекта “Любовно писмо към света” се надяваме да засадим семената на много нови приятелства.
Светла Гунчева: Поезията трябва да е огледало на душата.
Седи до витрината и се взира в рехавите сутрешни опашки край касите. Още преди да приключиш, тя вече стои до рамото ти. – Дайте, аз ще занеса кошничката. С мека, но сигурна хватка ти отнема кошницата и я понася към…
Родена съм на чèлото със тъмен знак и мама мислела, че е от сатаната. Била съм пеленаче, бяло като сняг. Оставили ме близки в планината.
Все по жълтици досега вървях, мнозина ми целуваха нозете. В Средец най-първата болярка бях, но само ти докосна ми сърцето.
Имам от татко си старото лозе – няколко пръчки със черна душа. Камъни, бурени – истинско ложе, бащина мила педя земя.