Миражни мисли
Посветено на моментите,
в които нямам вдъхновение
Миражни мисли идват на приливи и отливи,
в мен отчаяно сърце тупти.
Могат ли да ме напуснат
щом са тъй натрапчиви?
Осъзнавам, че са простовати,
безналични, жалковати...
Мисли са, но не дотам основателни,
върху тях да се помисли...
Недопуснати или просто хаотични,
мислите са от емоции.
Може нещо да не ми достига в реалността,
а съзнанието с тях да ми помага,
да живея като в сън
без много ентусиазъм.
Стига мисли са проваляли –
времето в пространството лети!
Не е място за мисловните шеги
на миражните ми мисли.
Вера Миланова
Вера Миланова е родена през 1985 г. Завършила е “Маркетинг” в Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас. Работила е в Агенцията по заетостта. Обича пианото, музиката, йогата и писането. Самия интерес към лириката и нейната експресивност тя нарича “Логика…
Всички текстове и книгиСвързани публикации
Вкъщи не се говори за тъга
... майка ми сяда на масата потупва с пръсти по нея поглежда към тавана сякаш чува нечий глас и мълчи...
Обреченост
Скъпи човече, ти, който четеш тези мои брътвежи, позволявай си по-честичко да мечтаеш, колкото и да ти изглежда безнадежден,
Люлякови приказки
... ето, не отвърна бог очите си от нас, и те питам, щастливо ли е утрото ти в събота, щом в безначалната вселена плува любовта, избягала от мрежата на клетата ни участ?
Коментари
Добави коментар