Мартин Колев в откровено интервю за нещата от живота и “Софийски магьосници”

Мартин Колев е роден през 1989 г. в Бургас. Завършил е психология в СУ “Св. Климент Охридски”. Публикувал е в “Култура”, “Капитал”, “Литературен вестник”, “НО поезия”, “Родна реч”, “Сега”, “Море”, “Гранта”. Автор на сборниците с разкази “Кучето на терасата” (2009) и “Микро” (2016).

Вероника Павлова

---------------

Мартин Колев: Да възпитаме у младите отрано любов към литературата.
(Интервю на Вероника Павлова, публ. в “ Colours Of Life “)

Здравей Мартин и благодаря, че прие поканата ни за това интервю. Ще ни разкажеш ли малко за себе си, за да запознаеш читателите ни с теб и твоята творческа дейност?

Мартин: Здравейте и благодаря за поканата! Накратко за мен –  роден съм в Бургас, завършил съм психология, имам 3 книги. Най-известната от тях е последната издадена – “Софийски магьосници”.

Кога и как избра пътя на литературата за себе си и по какъв начин намираш сили да продължиш да вървиш по него?

Мартин: Може и да прозвучи клиширано, но по-скоро писането ме избра. Аз се дърпах известно време, но всички отбивки, оказа се, водят в една и съща посока. По какъв начин намирам сили да продължа? В общи линии с живота си играем на гоненица – трябват изобретателност, детински хъс и малко лудост.

Наскоро направихме ревю на книгата ти – “Софийски магьосници”, може ли да ни кажеш кое и какво те вдъхнови за нейното написване?

Мартин: Вдъхновиха ме много неща, но основните бяха две. Исках да напиша роман –  дотогава всичките ми опити да нагазя в тези “дълбоки води” бяха приключвали по средата.
 Също така много исках да видя градско фентъзи, ситуирано в нашенска си, българска среда. Тони Морисън казва: “Ако има книга, която искаш да прочетеш, но още не е написана, трябва да я напишеш.”

Има ли определени хора от реалния живот, които да визираш във своите герои?

Мартин: Често героите ми притежават различни черти на хора, които познавам или съм забелязал случайно в трамвая. Иначе избягвам да изтипосвам готови персонажи върху страницата.

Дочухме, че скоро планираш да пишеш и втора част на книгата, би ли ни загатнал малко за нея?

Мартин: Всъщност втората част вече е готова. Казва се “В сърцето на Странджа” и продължава приключенията на познатите ни магьосници.

 Този път обаче те ще се озоват в доста по…дива обстановка –  пригответе се за самодиви, за нестинарски танци и змейове!

Ако можеше да бъдеш някой от героите в книгата, кой би бил той и защо?

Мартин: Няма нужда да избирам – всеки герой вече е част от мен. Невинаги са на разположение, когато се нуждая от помощта им, но продължават да съществуват някъде там, в тъмното, пълни с живот и желание.

В книгата пишеш, че тя съдържа едно безплатно заклинание, за възстановяване на продупчен билет, ще ни издадеш ли какво е то?

Мартин: Разбира се! Ето това е заклинанието: (не се чете) ...........

Според теб, всеки ли може да бъде софийски магьосник и какво ти е нужно, за да станеш такъв?

Мартин: Доколкото ги познавам, софийските магьосници са леко проблематични хора с трески за дялане, но пък винаги се стараят да постъпят правилно – поне според разбиранията си. Не е лесно да си софийски магьосник.

Ако можеше за ден да влезеш в книгата си и да станеш част от нея, то в коя от историите би искал да попаднеш и да изживееш?

Мартин: Обезателно ще посетя “Г(л)адната сврака”, а също и книжарница “Прашен сандък” –  да прегледам последните излезли книги игри. Ще открия какво се крие в края на мъгливия Друг мост и ще посетя още някои места, за които ще разберем тепърва…

Какво друго творчество, можем да прочетем от теб, освен “Софийски магьосници” и ще ни разкажеш ли малко и за него?

Мартин: Първият ми сборник се казва “Кучето на терасата” и съдържа странни градски истории. Вторият, “Микро”, е с кратки разкази, а също и с мои илюстрации. Тази година в Театър 199 ще бъде поставена и първата ми пиеса – “Кроасан”.

Имаш ли свои любими автори или поети, независимо дали български или чуждестранни, от които да черпиш вдъхновение?

Мартин: Един автор трябва да черпи вдъхновение отвсякъде. Някой беше казал, че написаните ни книги са сбор от всички прочетени. Лошата литература често е най-добрият учител.

Като ценител на чуждото литературно творчество, кои заглавия, които си чел и биха привлекли интереса им би препоръчал на нашите читатели?

Мартин: Обичам да препоръчвам книги в подходящия момент, на правилния човек – иначе се чувствам като самозван говорител. Ако трябва да предложа нещо универсално, то ще е следното: “Влез в книжарницата и се изгуби, докато не се откриеш наново.”

Как прекарваш своето свободно време, в случаите когато не се занимаваш с писане и творене, само литературата ли е твоята страст или имаш и други и кои са те?

Мартин: Прекарвам – или се старая да прекарвам –  свободното си време в четене, телевизия, рисуване, готвене, каране на колело, преследване на хитроумни демони, плуване и бягане.

Какъв съвет би дал на младите автори, които тепърва навлизат като литературни творци и все още се колебаят в уменията си или в това да издадат книга, има ли някаква “универсална рецепта” или “магическо заклинание” на това, как да се превърнеш в успешен автор?

Мартин: Ето една от многобройните налични рецепти: “Смесете една доза четене с една доза писане. Бъркайте продължително и постепенно добавяйте увереност. Ако упорито гласче в главата ви повтаря: “За нищо не ставаш!”, пуснете силно музика и си попейте. Приготвянето може да отнеме цяла вечност.”

Знаем, че в днешно време четенето става все по-голям лукс, заменено от техниката. Според теб, какво е нужно да се направи, за да се привлече вниманието на младите повече към четенето, отколкото към технологиите?

Мартин: Да се възпита у тях отрано любов към литературата.

--------------
Интервюто е публикувано в “ Colours Of Life ”.
---------------