Борис Априлов

Атанас Василев Джавков (с литературен псевдоним Борис Априлов) е роден на 21 март 1921 г. в гр. Малко Търново, където семействата на родителите му са намерили убежище след прогонването на българите от Източна Тракия. Скоро след раждането му семейството се премества в Бургас. Учи в Бургас и още в гимназията публикува разкази, фейлетони и стихотворения в местните вестници. В 1945 година се жени за Шела (Рашел) Аврам Коен (6 декември 1918 – 9 февруари 1996). Живеят заедно до края на живота си, имат 2 дъщери – Джина Василева – художничка (15 ноември 1945) и Лора Василева – писателка (30 май 1950 – 9 февруари 1991). През 1947 година е поканен от Радой Ралин да работи във вестник “Стършел” и семейството се мести в София.

В 1956 г. заедно със съпругата си посещава Лондон и Западна Европа в частно пътуване, което му струва кариерата във вестник “Стършел”. Анонимно писмо го набеждава, че е английски шпионин, пее шлагери от английски и американски филми и пътува до Лондон. Предупреден навреме от тогавашния главен редактор на вестника Димитър Чавдаров – Челкаш, Априлов подава оставка преди да бъде уволнен, и впоследствие – попаднал в черните списъци на неблагонадеждните – почти не работи на заплата, а се издържа изключително с писателска дейност.

В периода 1959-1963 за кратко е драматург и литературен редактор в Главна дирекция “Български циркове”, а от 1977 до 1980 е щатен драматург в Драматичния театър на Сливен, за да получи правото на пенсия. С това се изчерпва дейността му на щатен деец на изкуството.

Печели редовно награди на Фестивалите на куклените пиеси и други. За цялостното си творчество Борис Априлов е удостоен с литературната награда на МНП “Петко Р. Славейков” за 1993 г.

През 1991 г. заедно със съпругата си заминава на гостуване в Тел Авив, където в 1989 г. са се изселили двете му дъщери, малко преди падането на комунистическия режим в България.

Там последователно почиват от злокачествено боледуване малката му дъщеря, а след 2 години заболява тежко и Борис Априлов. Умира на 10 април 1995 в болница на Тел Авив. След още няколко месеца почива и жена му Шела.

Автор на книгите: “Тревоги”. Хумористични разкази и фейлетони. 1953; “Върхът на нахалството”. Хумористични разкази, библиотека “Стършел”. 1957; “Приключенията на Лиско”. Хумористична повест. 1957; “Нокаут”. Хумористични разкази, библиотека “Стършел”. 1959; “Морето е на всички”. Разкази за възрастни. 1963; “Пиратска романтика”. Хумористични разкази, библиотека “Стършел”. 1964; “Докосване”. Разкази. 1965; “Топка в морето”. Приказка. 1965; “Кончето Пончо”. Приказка. 1967; “Кифлата на началника”. Хумористични разкази, библиотека “Стършел”.. 1968; “Папагалчето и пеперудката”. Приказка. 1968; “Приключенията на Лиско по море”. Роман за деца и възрастни. 1968 (1982); “Есенни дюни”. Разкази. 1969; “Произшествие”. Пиеса. 1969; “Едно малко бяло облаче”. Приказка. 1970; “Избрани разкази и повести”. 1971; “Новите приключения на Лиско”. 1973; “Най-новите приключения на Лиско”. Привидението и Голямата награда. Повести за деца. 1975; “Лиско при квадратните същества”. Роман за деца. 1975; “Шестте пингвинчета”. Повест за деца. 1978; “История с лебед”. Хумористични разкази, библиотека “Стършел”.. 1979; “Приключенията на Лиско”. Избр. творби за деца. 1981; “Отбраната на Спарта”. Разкази и новели. 1982; “Четири повести”. 1984; “Часът на източния бриз”. Разкази и новели. 1986; “Деликатно настроение”. Разкази и новели. 1986; “Десет приключения на Лиско”. Повести за деца. 1987; “Далечно плаване”. Повести. 1988; “Хавайските острови”. Роман издаден посмъртно в 1997; “Траверстаун”. Недовършен роман...