Е-списание

Този прах
в Никополис ад Иструм,
уморен от плясък на криле,
е далечен глашатай на правдата, закона и мощта...

Усойната жълтевина на залеза бледнее.
Нагарча бъзов дъх сред октомврийските простори.
От богове отъпкан път, в реката, с хлад елеен,
опипва хлъзгав брод... И сякаш с бързеите спори...

Дълга е нощта...
И е обширен вятърът.
Страх в тревите и в гнездата се таи.
Тънка и зехтинена е на звездите светлината.

И в новата стихосбирка Лекси А. отправя към света красивите си послания, споделя своите надежди и мечти, разкрива тайнството да обичаш и да бъдеш обичан... стигайки чак до черногледите размисли за смисъла на живота и неизбежната смърт...