Е-списание

Сафридът на Карандаша

преди 2 години 3 months

През септември нощите в Обзор лягат хладни и уморени. Ранните есенни дъждове напояват напуканите устни на слънчогледовите ниви. Узрялото грозде в лозята се налива със сладост. Загърната с нежни мъгли пред морето на Емона, загледана в северните брегове към Иракли, Стара планина навлиза в плитките води и потъва в мислите си...

Огън и вода // Fire and Water

преди 2 години 3 months

И тази вечер пак те следих.
Отблизо, но и отдалече.
Прекрасен танц, красиво тяло,
страстта усеща се от теб!

Миг с теб! // A moment with you!

преди 2 години 3 months

Аз търсих те в този свят на суета
и пусто беше в моята душа.
В очите хорски гледах ден след ден,
тъгувах за една изгубена мечта.

Искам! // I want!

преди 2 години 3 months

Как искам да съм вятъра в косите ти,
как искам да съм слънцето в очите ти,
как искам аз да съм до теб
в този слънчев и прекрасен ден.

Измеренията на дуализма в романа “Странният рицар на Свещената книга” от Антон Дончев

преди 2 години 3 months

Лалка Павлова за романа на Антон Дончев “Странният рицар на Свещената книга” (преработено и допълнено издание, изд. “Захарий Стоянов”, 2017 г.)

На границата между човешкото и божественото в романа “Вяра” на Таня Шомова

преди 2 години 3 months

Романът “Вяра” е третата книга на Таня Шомова, след поетичната “Противоречия” и сборника с разкази “Обсесия” (удостоен с наградата за дебют “Еквалибриум”).

Романът “Отшелница” – съчетание от антиутопия и научна фантастика

преди 2 години 3 months

Годината е 3522. Човечеството е преживяло Третата световна война и глобална ядрена катастрофа. Малцината оцелели живеят в комуни, отделени и необщуващи помежду си, степента на развитие, интелектуално и технологично, е на нивото на Ранното Средновековие...

Лодката

Автор: 
преди 2 години 4 months

На пристанището ме чака лодка.
Платната са криле без посока,
отразени в червена локва,
прокапала с кръвта на живота.

Сенки

Автор: 
преди 2 години 4 months

Сенки танцуват и гонят се,
плъзват се по стената.
Вятърът свири напевно и тихо в дърветата,
вее, нашепва, шуми и потраква...

Двеста разпилени стъкълца

Автор: 
преди 2 години 4 months

Двеста разпилени стъкълца
по дъното на синята тревога
носят разпокъсани слънца
светили до пълна изнемога.

Страници