Андрей Андреев

Андрей Георгиев Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Кулско. Завършва Литературния институт “Максим Горки” в Москва.

Работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей – крепостта “Баба Вида” – Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите – Видин. Завеждащ отдел “Литературно наследство” в сп. “Факел”, завеждащ отдел “Литература” в сп. “Отечество”. Главен секретар на Съюза на българските писатели, редактор на сп. “Везни” към издателство “Захарий Стоянов”.

Превежда от руски език. Публикувал е стиховете на десетки руски поети в литературни вестници и списания, алманаси и антологии. В негов превод на български език са излезли самостоятелно книгите на Владимир Соловьов – “Божествен огън”, Константин Балмонт – “Дойдох да видя слънцето”, Евгений Евтушенко – “Под всевиждащото небе”, Александър Руденко – “Столетни вълни” и “Четвъртият вятър”, Анатолий Жигулин – “Полярни цветя”, както и белетристичната книга на ген. Александър Лебед “Идеология на здравия разум”. Автор на антологията със стихове на руски поети “Калина алена, калина черна” (2008).

Негови стихове са превеждани на руски, английски, испански, френски, украински, чешки, полски, сръбски, арабски, турски, китайски и други езици.

Издадени книги: “Неделя” (1971), “И посрещнете щъркелите” (1977), “Долина” (1984), “Нощ през август” (1989), “Докато трае утринният хлад” (1995), “Сираци на вечността” (1997), “Листо от общото дърво” (1999), “Пътьом” (2000), “Сираци на вечността. Избрано” (2003), “Избрано в 2 т.” (2013), “В този край на света” (2016).

Член на СБП. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за 1996 г. Умира на 1 октомври 2021 г.