Елисавета Багряна

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е родена на 16 април 1893 г. в София – в чиновническо семейство. Основно и гимназиално образование получава в София (1910). Една година живее със семейството си в Търново, където пише първите си стихове (1907-08). През 1910-1911 година учителства в с. Афтане (дн. Недялско, Бургаска област), където получава непосредствени впечатления от живота на българското село и на селската жена. Като студентка по славянска филология в СУ (1911-1915) жадно чете българска и чужда поезия и дружи с писателите Г. Райчев, К. Константинов, Д. Дебелянов, Д. Подвързачов, Хр. Ясенов, Й. Йовков.

През 1915 са отпечатани за пръв път две нейни стихотворения – “Вечерна песен” и “Защо” (списание “Съвременна мисъл”). През 1915-1919 е гимназиална учителка във Враца и Кюстендил. От 1921 година редовно участва в литературния живот. Сътрудничи във “Вестник на жената”, в. “Лик”, в списанията “Съвременник”, “Златорог” и др.

Окончателно се утвърждава след издаването на първата си книга “Вечната и святата” (1927). Изявява се и като детска писателка и преводачка. По-късно сътрудничи на в. “Литературен фронт”, на списанията “Изкуство”, “Септември”, “Пламък” и др. От 1952 година е член на ред. колегия на списание “Септември”.

Дългият творчески път на Багряна преминава през различни идейнохудожествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Това проличава твърде ясно още при стихосбирките й от 30-те години (“Звезда на моряка” и “Сърце човешко”), където някогашното жизнерадостно лирично опиянение, намерило израз в характерна широка и плавна мелодия на стиха, се заменя от жаждите и терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 50-те години Багряна плаща данък на характерната за този литературен период декларативна тезисност (стихосбирката “Пет звезди”), но след 60-те години отново намира себе си (стихосбирките “Контрапункти”, “Светлосенки” и “На брега на времето”). Нейното вдъхновение продължава да се носи по ширините на пространството и времето, но негов терен си остава преди всичко човешкото сърце. Богатата жизнена и духовна биография на авторката сега разкрива своя обобщен смисъл. С настъпването на периода на жизнените равносметки този обобщителен смисъл на лично изстраданото става все по-подчертан. Стиховете на Елисавета Багряна от последните десетилетия покоряват със своите все така силни, но вече и интелектуално осмислени чувства, с мъдрото осъзнаване на интуитивно постигнатата и преди хармония на битието. Размахът на вдъхновението и високата поетическа култура придават на поезията на Багряна голяма въздействаща сила.

Стиховете й са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, СССР, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др. Носителка е на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969).