Балада за Лефкада

Балада за Лефкада

Остана любовта ми във Лефкада
от моста на въздишките да чака
отново да се върна – да си върна
пречистена след гмуркане душата,
която се изкачва по водите
към белите скали да съзерцава
как с чайките полита над лазура
Сафо с несподелената си обич,
със сол в кръвта и сноп лъчи през мрака
на приливите хладни и прозрачни.

Приспивно в тюркоазените длани
се залюлява островното тяло
над морските звезди под звездопади
от пурпурните сводове, които
обагрят раменете на богини.

В таверните на Нидри недопити
залязват чаши с узо и усмивки
във устните извити на жените,
напомнящи на врязаните яхти
във тихите пристанища на Лефкас,
преди от този залив да отплавам.

Остана любовта ми във Лефкада
от моста на въздишките да чака
отново да се върна, Афродита,
по древните легенди в красотата.