Неиздадени страници

Из ръкописа “Тракия. Географическo (топографическо), историческо, етнографическо, стопанско и пр. описание”

Изданието е инициирано и финансирано по проект “135 години Регионална библиотека “Пейо К. Яворов“: обединител и сцена на народните читалища от Бургаска област”

По свидетелство на автора основната част на текста в това книжно тяло е създадена преди около 150 години. Очаква се такъв текст да се нуждае от нормализиране и редактиране. Но се оказа, че тук се крият и други предизвикателства, които превърнаха работата ми по текста на Стоян Шивачев в една от най-интересните ми срещи на територията на словото.

Първото предизвикателство: текстът на ръкописа не е окончателен, т. нар. препис “на чисто”, който се предавал от автора, за да бъде набран и отпечатан от издателите. Етичният подход изисква от редактора да се съхрани максимално самобитността на ръкописа, а естетичният – да се предложи най-добрата версия на текст, с чийто автор в случая редакторът не може да обсъди решенията си.

Второто предизвикателството: езикът на Стоян Шивачев сам по себе си е явление, а чрез коментарите и анализите на местните говори авторът се превръща в интригуващ и очарователен посредник между диалекта и книжовния език, представя един много по-универсален фундамент на речта на културния българин, друга идея за познаване на родния език изобщо, за народа като творец на езика. Как читателят от XXI век, за когото немалка част от този лексикален фонд е неразбираема, да се потопи в тази друга култура на родното слово, как и да се съхрани автентичният, богат, пъстър език на Източна Тракия, и текстът да не препъва удоволствието от четенето на днешния българин. В отговор на това търсене се появиха бележките на редактора (Бел. на редактора). Те изясняват значенията на остарели, диалектни думи, немалко турцизми, заемки от гръцки . Бележките на съставителя са обозначени така: (Ст. Райчевски). Читателят ще срещне и обозначението (Ст. Шивачев) – тези бележки са фрагменти от ръкописа на Шивачев, въведени със “Забележка: ...” – явно авторът ги е мислел като уточняващ текст и като такъв те присъстват и в това издание.

Чрез тази книга се осъществява една дълго отлагана среща между автор и читател. Може би такава е била мисията на този ръкопис – да обърне погледа на българина от XXI век в пренебрегвана в съвремието ни, но много нужна за високата българската култура посока. Тази книга е интересно и полезно четиво, особено атрактивно заради класическите стратегии на Просвещението, с автентичния си стил от Възраждането и първите десетилетия след Освобождението. Но наред с това тя ни предизвиква да поспрем пред дълбоките извори на битието “Тракия” в словото – да се взрем в човешките измерения на любовта и служението чрез уникалната личност на автора й. Ако поспрем, ще усетим как пулсира съдбовният възел между личност и родина свръх исторически превратности, териториални промени, политически решения. Ако поспрем, ще усетим как диша коренът на езика ни, древен и помнещ, търсещ, жаден да усвои всичко наоколо, артистичен и животворен.

От редактора

--------------