Молитва

Молитва

Господи на пустите перони,
на дъжда, размиващ светлините,
на разделите и на искрите
между буферите на вагона,
на ръждата – тъмна и безсмъртна
като челюстта на дървояда.
Господи на всички кръговъртни
зони и сезони за изстрадване,

спри от днес часовниците в гарите
със стрелки като ръце изстинали!...

Нека скърца времето от ярост
като механическа пружина.

Спри и за умрелия стрелките,
да не слуша как расте брадата му.
Спри и на смъртта по циферблата
ножицата, дето реже дните ни.

Искам да застигна всички влакове.
Всички глухи релси да извия.
С колелата да нарежа мрака
на катранени филии.

Искам,
искам, докато е пладне,
сянката връз мене да прекрача.
Помогни ми само да не падна.
Научи ме – паднал, да не плача.

Дума на езика ми напира.
От искри – зъбите ми се пукат.
Викна ли, ще оглуша всемира.

Спри часовниците,
за да спра дотука!