Но нали сезоните са повторими...

„Но нали сезоните са повторими...“

„Прелиствам времето“ е най-новият засега лиричен сборник на Петър Андасаров, изграден от няколко взаимно допълващи се части: „А аз от злото оцелях“, едноименната „Прелиствам времето“, „Музика в бяло“, „Отминавани стихотворения – непубликувани в книга“. Той е дело на изд. „Захарий Стоянов“, С., 2021 г. и в предговора си към него Иван Гранитски отбелязва: „Поезията на този чувствителен творец съдържа и тъгата, и драмата, и катастрофичния ужас на нашата епоха, но в същото време тя излъчва любов, състрадание, всеопрощаваща меланхолия. И като че ли всичко потъва в своеобразната мъгла на нежността, на спомена от лелеяното детство, което е не само индивидуалното детство, а и времето, в което обществото все още е било невинно, неопорочено, неосквернено от ужасите на зрялото съзнание...“

И наистина – по страниците на книгата Петър Андасаров си дава среща с различните щрихи на времето. С неговия подреден и неподредим хаос в човешките пролет, лято и есен и с предчувствието на очаквания финал, към който сме се запътили всички ние. Именно в него, в противоречивата цветна палитра на многоликия делник откриваме и себе си. Търсим смисъла на съществуването си тук, на земята и разсъждаваме какво да оставим след себе си и с какво добро да бъдем запомнени. По страниците среща си дават градът и селското детство, отминало безвъзвратно назад, но без да бъде забравено и загърбено. В него се срещат милите образи на най-близки люде, съпътстващи личността в предречените й перипетии, върхове и тегоби, които ще преодолява. Те вдъхват и в поета оная нравствена сила, с която крачи под слънцето на дните. Люде – изобразени в икона, понесла в смисъла си старинното предание за великото тайнство на живота, с което сме удостоени и което трябва да ценим над всичко. Въпреки понесените понякога разочарования, болки и рани. Въпреки кръговрата на безсмъртното време, изтичащо постепенно, ала неумолимо, между пръстите на ръката ни:

Не живей с измамата, че ще векуваш –
вечност никому съдбата и до днес не подари.
А отрано осъзнай дали си струва
на подмолната илюзия живота си да повериш.

Не живей и – ден да мине, друг да дойде –
лесните пари и хляба чужд са ден до пладне.
Няма жътва през сезон безплоден
и човек без труд остава гладен.
„От памтивека“

„Прелиствам времето“ е своеобразна изповед на поета и човека Андасаров за безсмъртните морални категории, съпътстващи неговата битност: за възвишеното и негативното; за доброто и злото, за любовта. За мястото на отделния човек в хорския безброй и за самотата, която чука на вратата ни в труден за нас момент. Брилянтната метафоричност в стиховете му ги превръща в цветни послания; в споделени откровения за стойностното и мимолетното; за значимото и безсмъртното, съпоставено и противопоставено на сивия делничен миг, отлитащи в сивотата на миналото време. Над всичко и всички, сякаш олтар за изповед и за тиха надежда, че ще ни има още малко сред човеците, е природата. Дар ни от Създателя, за да можем, сравнявайки се с нея, да бъдем мъничко смирени. Да се отдадем на любовта към единствената жена в сърцето си и към себеподобните, вместо да крием нож в пазвата. Стиховете в тази книга всеобемат философската канава на „Аз“-а, въздигат читателя до неподозирани висини и после го връщат обратно на грешната земя, в която жилаво са впити корените ни. От които черпим силата и мъдростта на безброй поколения преди нас и където един ден и ние ще преклоним глава. След нас спомените постепенно ще избледняват, докато угаснат като стопена от пламък вощеница... Но дотогава? Трябва да бъдем всеотдайни, да се раздаваме на околните, заслужаващи частичка от личното ни щастие. Да открием собствения си път през енигматиката на съдбата и да го извървим щастливи, влюбени, борбени и красиви. Защото щастие без красота не може да съществува, а самата красота е правото да правиш добрини. Да обичаш без остатък, за да бъдеш обичан безкрай. Да можеш без свян да надникнеш в детските очи и топло да стиснеш протегнатата към тебе ръка на себеподобните... Много са темите в книгата и много въпросите, на които можем да дадем отговор от позицията на собствената си нравствена нагласа. Моделирана според Божите скрижали, съпътстващи човечеството от време оно:

Защо внезапно да спреме сред път,
толкова рано ли всичко узнахме?
Угасна ли изгрева с птичия кръг,
всички ли тайни са ясни?

Защо се прибираме в свойте гнезда
и всеки към себе си чергата дърпа?
Защо да не търсим по пътя звезда,
стари мечти и надежди да кърпим?
„Внезапен въпрос“

Неведнъж съм писал за новоизлезли книги на Петър Андасаров и винаги съм се удивлявал на перото му, способно да извлича от черната руда на делничното съществуване златото на духовната й същност. Така е и в сборника „Прелиствам времето“, където, сякаш в цветен паноптикум, е подредена цялата противоречива същност на съвременника. Непостоянна, вечно търсеща, правеща своя морален избор, какъв да бъде той и защо. Годините, отронващи се от календара, постепенно дават отговор през човешките сезони доколко изборът е бил правилен, или не. И можем ли и трябва ли да бъдем съвършени, или не? Защото всеки от нас е своеобразна вселена от чувства, настроения, преценки и изводи – някои мимолетни, а други не. Лириката на Андасаров е както многобагрена, така и мъдра. Тя ни поднася изживяванията на автора, но рядко ни поднася готов отговор в какъв да се преобрази читателят – негов съвременник. Доколко той тачи предците и цялата радост на детските години, а те не се забравят. Така, както не може да се забрави първата любов, първият успех в избраното начинание... първият неуспех и неговото преодоляване с борбени чувства и размисли. Навсякъде, дори стиховете да носят минорна окраска, са вплетени истини за реалностите на живота; за неговите космични истини и делнични радости. Това е поезия на виталността, съградена върху осмислени реалности. Облечени в прекрасен стих и цветни поуки. В послания, които са ни така потребни в столетието, на което сме съвременници. А „Прелиствам времето“ намира своето достойно място в творчеството на Петър Андасаров, от когото очакваме още много блестящи заглавия...

-----------