Благостно и в тишина приижда съвършена белота... Девичият екстаз облажава Притвора...
Носители сме на Това, което носи нас самите. Оживява в нас, когато до вакуум разширим се.
Свещена утроба си ти, оплождана от вятър, слънце и дъжд... Смарагдова броеница от езера, потоци, реки...
Είσαι αγγελούδι αγαπητό από μικρό Η σκέψη μου για σένα φέρνει προσευχή πάνω σε σταυρό Τα σκαλοπάτια σου μπροστά να είναι τυχερά Και η μαμά να σε κρατάει παντοτινά σε μια αγκαλιά...
Грешен завой... И пак се озовавам на пътища околни и трънливи, пропасти зейнали преодолявам, изгубвам се сред плевелите диви...
Излязох тихо под дъжда, прегърнах се и тръгнах да се връщам, а страшно беше през нощта, не спрях за миг да се обръщам.
И тази вечер пак те следих. Отблизо, но и отдалече. Прекрасен танц, красиво тяло, страстта усеща се от теб!
Аз търсих те в този свят на суета и пусто беше в моята душа. В очите хорски гледах ден след ден, тъгувах за една изгубена мечта.
Как искам да съм вятъра в косите ти, как искам да съм слънцето в очите ти, как искам аз да съм до теб в този слънчев и прекрасен ден.
На пристанището ме чака лодка. Платната са криле без посока, отразени в червена локва, прокапала с кръвта на живота.
