Диалектика

Диалектика

Студено. Пусто. Неуютно.
И не от вчера на голия площад
врабците зъзнат – сред грозота,
бездомно скупчени.
Треперят тънките им гушки.
Крилата фини се пропукват
и погледи, от скръб отронени,
сред нищото се люшкат.
Кървят премръзнали нозете.
Солени сълзи светят.
Главите трескаво се мятат,
завинаги изгубили небето.
Телата се притискат
за последен път.
Перо в перо се вплитат.
Излишна, тишината стене –
Душите тръгват за отвъд.
И пада мрак безмерен.
Безумно ято врани
над мъртвите връхлита страшно –
последните трохи да вземе.