Поезия

Преди Апокалипсиса

Преди Апокалипсиса

Навярно е заспало нейде слънцето.
В хралупа ветровете са се скрили.
Източва мършав гръб лъжата.
Израства яростно, събира сили.
Смалява се, отчаян, хоризонтът.
Соколът губи вярната следа.
През мрачни сънища пълзи омраза.
Тревата, грохнала, надига се едва.
Глава извива тъжно розата –
как жалка е смъртта на всеки цвят!
Една разкъсана минорна ария
в материята писва пак.
И завистта с ръждив език
поглъща корена на светъл бързей.
Към тленното е прикован смехът.
Пропада утрото – с очи завързани.
Привежда се премръзнало дървото.
Валят помръкнали звезди.
Тревожно диша сърцето на земята.
Небето огнено – кърви, кърви...
Завихря смерч интригата.
Мъгла отровна пълзи навред.
А горе – в ниското – с един живот
Пчела отронва жило за капка мед.

 

За автора

Ангелина Бакалова

Ангелина Бакалова е родена на 16 август 1957 г. в град Варна. Завършва “Българска филология” в Шуменски университет “Епископ Константин Преславски”. Живее, работи и твори в родния си град. Дългогодишен учител по български език и литература в основно училище…

Всички текстове и книги

Коментари

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще се включи в разговора.

Добави коментар

Обикновен текст

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.
  • Web page addresses and email addresses turn into links automatically.
CAPTCHA
Този въпрос проверява дали сте човек и предпазва от автоматичен спам.