Събира всички скитащи мисли нощем, най-вече тези, които се крият от грижовния ветробран. Подскача на един крак, сякаш играе на дама през набраздените дневни радости на площада.
Из цикъла “Пет теми с по десет хайку” * На хоризонта на сърцето пак изгря мъжката ти длан.
Из цикъла “Пет теми с по десет хайку * Сиви облаци и в душата ми пуста крясък на гарван.
Из цикъла “Пет теми с по десет хайку” * Бездомница е. Цял живот от ветрове изгражда кули.
Из цикъла “Пет теми с по десет хайку” * Тръгна надолу сипеят на времето. В душите – пожар.
Из цикъла “Пет теми с по десет хайку” * Звездите плачат. В едно се сливат вече Небе и Пъкъл.
Здравей!... Отдавна бе последната ни среща, когато исках всичко да ти дам. А ти не пожела...
Нима съм толкова слаб, че се оставих да бъда въвлечен в онзи улей на времето...
Моля те, не си отивай! Не превръщай ти живота ми във ад! Моля те, не ме убивай! Не ме гони от своя свят!
Жената с любов редом до него. И в студ, и във мраз горда седи. Прощава му грешките, болното его и въпреки всичко щастливо блести.
