Преди да ме обикнеш

Преди да ме обикнеш

Преди да я изпиеш тая обич,
преди да пресушиш до дъно
цялата сладост и лудост,
трябва да простиш от рано
всяка лоша дума, всяка рана,
всяка грешка от гордост,
всяка дребна измяна, трябва
да поискаш прошка за същото.
Трябва да дариш началото
на всичките си бели сутрини
и края на почернените дни,
и всеки миг помежду им.
Трябва да научиш да откъсваш
парче от хляб, парче от себе си
и ближния си с тях да нагостиш,
и да се нахраниш с тая ситост.
Трябва да си вярвал в клетви,
да си подарявал много залези
и много реколти опитал,
та да си цял, смирен и верен.
Трябва да четеш мълчание,
да свикнеш да говориш с ласки
и пак от ласки да направиш
дом, живот и смисъл...

Поглеждам те. Обичам те. Това е.
Каквото ни е писано, ще пием!