Цялата ни обич

Цялата ни обич

Навярно Господ е сънувал птици,
когато те е пратил в живота ми,
навярно всички паднали звезди
един на друг са ни орисали.

Да ме научиш на тихо обичане,
да ти върна смеха и силата,
да ми бъдеш посока и пристан,
да плача често... от щастие.

Да се сливат дланите нощем
в най-святата клетва прошепната:
да се държим най-здраво, когато
искаме от гняв да се пуснем.

И някой ден с усмивка да броим
бръчките и топлите си спомени,
на деца и внуци да дарим
пример, дом и цялата си обич.