Поезия

Сбогуване

преди 1 ден 10 часа

Поредна година отнасяш, море!
Тънки пясъчни пръсти дни последни пресяват.
Декември догаря в капки восъчен стих
по скали ослепели стъпки в спомен оставям.

Ако бях се родила на юни сестра

преди 1 ден 10 часа

Ако бях се родила на юни сестра,
и кръвта му младежка
в мен неспирно да блика,
щях на лятото синьо да нося дъха
и на вятъра луд да съм лика-прилика.

Есенно море

преди 2 дни 10 часа

Повика ли ме, есенно море?
Или е стон от неизбежна зима?
С мъгливите си, приказни ръце,
стопли ме, че душата ми изстина!

Котвата

преди 2 дни 10 часа

Трополеше ноември със своя файтон.
Кочияши му бяха мъглите среднощни.
Пожълтели листа в неочакван синхрон,
затанцуваха валс под светкавици мощни.

Лятна рокля

преди 2 дни 10 часа

За тръгващите си момичета...
И момичетата, отиващи си само
за календарните месеци.
За момичетата мъчно влюбени
в онзи, стария Созопол.

Понякога

преди 2 дни 10 часа

Понякога душата разсъбличаш ми...
Понякога във дрипи я обличаш.
Понякога покръстваш ме с молитви...
Понякога некръстена посичаш.

Огньове изгарят предела на зимата

преди 2 дни 10 часа

Огньове изгарят предела на зимата...
Тупти самотата... Назряла до пръсване.
Въпроси без отговор пият ми устните...
Трагизъм ще кажеш. Противен до втръсване.

Самочувствие

Автор: 
преди 2 дни 10 часа

Морето в моя стих не е измислено,
морето в моя стих е изживяно...
Тук всяка рима е горчива истина,
не чипкане на плажа – до коляно...

Това е моят свят

Автор: 
преди 2 дни 10 часа

Това е моят свят... И моето богатство...
Едно море широко и полъх на мистрал;
това е моят дом – едно моряшко братство,
с което от години напълно съм се слял.

Постскриптум

Автор: 
преди 2 дни 10 часа

Свален от кораба,
зад борда на живота,
аз още ви създавам усложнения
с езика си и с любовта на флота,
с това, че нощем нямам угризения.

Страници