Не съм сигурен, дали съм прочел всичко, написано от Георги Йочев, но съм убеден, че “Справихме се, хлапе!” е най-хубавото, съчинено от него! До днес. Защото той има още време за писане!...
“Август се чете безкрайност” е третата самостоятелна поетична книга на Силвия Андреева (след “В кръвта ми има морска сол” и “Наричам те Спасение”). В книгата се редуват откровения и размисли в мерена и немерена реч, вдъхновени от морето и любимия Созопол...
В “Помниш ли Венеция?” Ваньо Вълчев остава верен на темите за обичта, добротворчеството и топлата човечност. Неговите разкази са слънчеви прозорци към вълненията на младостта и носталгични спомени за непринуденото щастие. Понякога забавни, весели и закачливи, друг път – раними, тъжни...
“Без вяра любовта е само дума”, така е нарекла своята втора книга Светлана Чиглайска. И чрез поезията в нея доказва правотата на това си твърдение – с всяко стихотворение в стихосбирката...
“Порив на вятъра”. Роман, в който героите и събитията са взети неподправени от живота с цялата им многопластова противоречивост. Една разтърсваща житейска драма, в която добро и зло се редуват, понятията правилно и неправилно се преплитат в единен конгломерат, спуснат от Фортуна...
Заглавието на книгата е интригуващо и вероятно може да събуди някакви надежди у любителите на интензивно жълтите сюжети. Напразни ще са надеждите им. Защото “Нашата любов с Брад Пит” е една сериозна книга, бликаща от хумор и предлагаща ни да се замислим защо понякога изпадаме в смешни и нелепи ситуации.
“Една книга” е озаглавил своите размисли македонският писател Валентин Нешовски. Под на пръв поглед непретенциозното заглавие се крие произведение, изключително богато по съдържание и обхват на теми, идеи и проблематика...
След успешния проект за съставянето на колективен роман, “Нестинарски танц” (2020 г.), Таня Мир продължава с още по-амбициозния си замисъл – международен колективен роман, осъществен в книгата “Полюси”. И тук се запазва основната идея всеки автор да разкаже по една глава от повествованието...
“Приказки различни за животни симпатични” – магични истории, сътворени, предадени и разказани с удивително умение. Историите, включени в книгата, не са за най-малките, те са по-скоро един философски поглед и поучения за големи (и още по-големи) пораснали и непораснали деца, а защо не и за възрастните, съхранили детското в себе си...
За антологията на българската маринистична лирика в периода 19. – 21. век “Морето в моя стих не е измислено”, съставена от Георги Н. Николов, от издателя.
