Обречени на вяра

За вярващия в Бога вярата към Рая е видима! А за този, който не вярва, колкото и да се взира и да я търси, ще бъде като слепец и никак няма да я намери. А онзи, който я види, ще застане пред нея и Аз ще му я отворя!
Амин!

Не само с пари се живее добре на земята, но и с всяка душа, спасена за Господа.

Имаме очи, но какво виждаме? Имаме уши, но какво чуваме? Имаме устни и какво говорим? Имаме ли души за Господа? Или пък добри мисли за народа си?

Колко много въпроси, които един ден Бог ще ни запита, когато застанем в Неговото присъствие. Колко често от живота си сме готови да споделим заедно с Него или можем да го изкараме и целия си живот без Него? Всичко това може сериозно да провокира вярата на човека да повярва и да иска промяна от еднообразното ежедневие. От скуката, от самотата и от омагьосания кръг на нечестивия да живееш ден за ден и година за година.

Дали наистина Бог иска от нас да сме толкова еднообразни или Неговата мъдрост стои заключена в някой шкаф, или събира прах на някоя полица с книги? Колко можем да поберем от Него вътре в нас? За какво можем да сме полезни първо на себе си и после на всички около нас, защото на Създателя ни Господ Бог едва ли можем да бъдем чак толкова полезни, колкото на нас самите?

Много години ли ни трябват, за да разберем зле ли живеем или добре? Кое е доброто и кое злото за света и светското е едно, но за Господ е съвсем друго. Нашият живот наш ли е или на дявола?

Всички въпроси, на които нито светът, нито съседите клюкари, нито близките, които гледат как да вземат от нас, но не и да ни дадат, ще ти отговорят? Няма да го направят, те обичат заблудите повече отколкото истината. А истината е при Бог и само при тези, които са посветили на вярата си и любовта си, към истината и Божията мъдрост.

Светът не обича Бог и Неговата мъдрост, глупостта шари по земята и дяволът сее ежедневно семето на лъжите и безверието в Нашия Създател.

Как можем да се спасим? Единствено когато се посветим на вярата си и когато започнем да носим Божието послание в сърцето си. Разбира се, това е труд духовен и свързан с промяна на вътрешното ни състояние, но кой казва, че не е възможно? Единствено светът и хората, които не искат да вярват. Защото е по-лесно нищо да не правиш, отколкото да мислиш, преди да говориш и вършиш.

Всеки, който повярва в Бог, иска да подобри не само своя си живот, но и живота на другите около себе си. Да си християнин е предимство, защото Библията възпитава доброто в човека и можеш не само на себе си, но и на други да помагаш.

...

------------