Е-списание

Ще си създам паралелен свят.
Където и най-лошите човеци,
в герои добри ще се превърнат.
Където лъжата ще бъде
най-голямата истина.

Мечтая за оная любов от осемдесетте.
С откраднати целувки.
Наречете ме старомодна.
Не ми пука.

Обичам нощите с ясно небе.
Звездите ми разказват
красиви приказки за теб.
Бавно избледнява
облика ти блед.

Фрагмент от монографията “Епически монументи на свободата в романа “Войната свърши в четвъртък“ от Неда Антонова”.